Виктор Юго - Клетниците

— Хванете го! — кресна Тенардие.

Двама разбойника хванаха мъжа, а маскираният мъж вдигна едно желязо над главата му, готов да я разбие.

Мариус долови следния диалог между двамата съпрузи, които се съвещаваха:

— Остава само едно…

— Да му светим маслото.

Мариус стискаше нервно пистолета. Нечувана нерешителност! Внезапно той трепна. Погледът му съгледа върху осветената от луната маса лист хартия с думите, написани сутринта от дъщерята на Тенардие: „Фантетата довтасаха.“ В главата му проблесна едно хрумване. Той зави парче мазилка в листчето и го хвърли през дупката. То тупна посред стаята.

— Нещо падна — забеляза Тенардиерица. — Сигурно през прозореца.

Тенардие разгъна бързо листчето и прочете.

— По дяволите! Това е почеркът на Епонин! Бързо! Стълбата!

— Няма ли да прережем гръкляна на тоя?

— Нямаме време.

Закрепиха стълбата на прозореца.

— Ела, жено! — извика Тенардие и се втурна към прозореца.

— А, само това няма да го бъде, стари палячо! След нас — извикаха другите разбойници.

— Не ставайте деца! Да не искате да теглим жребий?

— Да си напишем имената и да ги пуснем в нечия шапка… — възрази Тенардие.

— Предлагам ви моята — извика някой от прага на стаята.

Всички се обърнаха. Беше Жавер.

Беше свалил шапка и им я подаваше усмихнат.

Когато се стъмни, Жавер разположи хората, а сам той се притаи срещу входа на плевника Горбо. Най-напред успя да „пипне“ двете момичета, натоварени с охраната на вертепа. После зачака. Най-сетне загуби търпение и реши да се качи, без да дочака сигнала на Мариус. Той пристигна точно навреме. Взвод от сержанти с голи саби нахлуха в стаята и вързаха злодеите.

— На всички белезници! — извика Жавер.

— Само да посмеете да се приближите! — кресна Тенардиерица, стиснала високо над главата си огромно паве. Мъжът й се беше почти скрил в полата й. Всички отстъпиха. Тенардиерица погледна разбойниците, които се бяха оставили да ги вържат, и измърмори:

— Страхопъзльовци!

Жавер пристъпи към нея.

— Не се приближавай, ще те смажа!

— Истински гренадир — засмя се Жавер и направи още крачка напред.

Разрошена, страховита, Тенардиерица се разкрачи, изпъна се назад и запрати павето. Жавер се наведе и то прелетя над главата му.

— Белезници и на двамата! — заповяда той.

Той съгледа пленника и седна да пише протокола. След като написа първите редове — няколко общоприети фрази, — той каза:

— Доведете господина, когото бяха вързали.

Полицаите се огледаха.

— Какво има, къде е той? — попита Жавер.

Пленникът на злодеите, господин Льоблан, бащата на Чучулигата, беше изчезнал.

Вратата беше завардена, но прозорецът — не. Щом отвързаха крака му, докато Жавер съставяше протокола, възползувайки се от общата бъркотия и разбрал, че никой вече не му обръща внимание, той се бе измъкнал през прозореца.

Жавер изтича натам. Не се виждаше никой, но въжената стълба още се клатушкаше.

— Дявол да го вземе! — процеди през зъби той. — Сигурно този беше най-ценният.

Двете непосредствено свързани с юлската революция години са едни от най-своеобразните и най-поразителните моменти във френската история. Те са наситени с революционно величие.

Реставрацията представляваше един от тия мъчно поддаващи се на определение междинни периоди, които бележат краткия престой пред нов етап по пътя на някоя велика нация. Те измамват политиците, които се опитват да извлекат полза от тях. В началото нацията иска само да си отдъхне. До гуша й е дошло от велики събития, от велики държавници. Хората са смазани от умора и се нуждаят от почивка.

Кралският род, който се върна във Франция след сгромолясването на Наполеон, прояви съдбоносна лековерност, като си въобрази, че прави подаяние на народа с политическите права, отстъпени с хартата на Луи XVIII. Въобрази си, че има дълбоки корени, защото въплътяваше миналото. Той се заблуждаваше. Корените на Франция не бяха в Бурбоните, а в нацията. Франция можеше да мине и без Бурбоните и тя доказа това. Това, което те наричаха „свои отстъпки“, бяха „наши завоевания“, наше законно право. Когато се сметна силна и непоклатима, Реставрацията се изправи една прекрасна сутрин пред Франция и оспори суверенитета на нацията и свободата на гражданина.