Джон Ъпдайк - Кръводаряване

— Ще се справи. Какво искаш да си поръчаме? Страшно ми се припи кафе след оня разговор.

— Там, където правят палачинки, след 128-а улица, още не си седнал и ти носят кафето.

— Палачинки ли? Сега? Шегуваш ли се? Мислиш ли, че няма да повърнем, ако хапнем нещо?

— Лошо ли ти е?

— А, не. Чувствувам се някак размекнат и въздушен, но това вероятно е от самовнушение. Не мога да я разбера тая теория, уж си дал нещо, а все още го имаш. Какво беше това сплин?

— Не знам. Сангвиниците ли се определяха по него?

— Господи. Съвсем съм ги забравил телесните течности. Какви бяха другите… слуз и жлъчка.

— Според Хипократ имаше два вида — зелена и черна жлъчка.

— Трябва да ти се признае, Джоун, че си учена жена. От Нова Англия сте все такива.

— Ами като не ставаме за леглото…

— Точно така. Изцеди ми кръвчицата и после ме тормози.

Но в казаното нямаше гняв; всъщност той й напомни за предишния им разговор, че да може сега да върне назад думите си, да ги заличи. Изглежда, това подействува. В закусвалнята, където сервираха само палачинки, в този ранен час беше безлюдно и тихо. Почувствуваха се някак неловко. Все едно си бяха определили среща — двама души, които вече нямат много общо помежду си, но все пак са достатъчно близки, за да приемат този факт без излишни приказки. Разнежен при вида на изцапаните й с боровинково сладко зъби, той поднесе огън към цигарата й и рече:

— Ей, страшно ми хареса ти в кръводарителната зала.

— Интересно защо.

— Беше толкова смела.

— И ти също.

— Но от мен се очаква. Нали съм мъж. Ей, не го казах сериозно онова, че не ставаш за леглото.

Момичето пак им наля кафе и остави сметката.

— Обещавам никога, никога повече да не играя туист, нито ча-ча, нито дори шотландска джига с Марлин Бросман.

— Не се занасяй. Все ми е едно.

Казаното бе равносилно на позволение, но предизвика обратен ефект — подразни го. Това нейно ужасно самодоволство! Защо не се бореше? Той положи огромни усилия да възстанови мира, като взе сметката с театрален жест и рече великодушно, уж че бяха на среща и той е млад и зелен, недодялан ухажор:

— Аз ще платя.

Но като надникна в портфейла си, видя там един-единствен изпомачкан долар. Не разбра защо това го ядоса толкова: може би защото беше само един.

— По дяволите — изруга той и го размаха под носа й. — Погледни! Цяла седмица се трепя заради теб и тия ненаситни зверчета и накрая какво? Имам един-едничък гаден, смачкан долар.

Ръцете и се отпуснаха върху чантичката, пъхната отстрани, но погледът й не се отделяше от него. За отбрана или за нападение, Джоун пак надяна на лицето си оня порцеланов щит от неестествено хладнокръвие.

— Ще си поделим сметката — рече тя.

© 1963 Джон Ъпдайк

© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски

John Updike

Giving Blood, 1963

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15363]

Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00

Нова Англия се нарича исторически сформираният район в североизточната част на САЩ, включващ щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмънт, Кънетикът, Роуд Айланд. — Б.пр.

Английското име Джоун отговаря на Жана. — Б.пр.

Мейпълови (Maples) означава червени кленове — Б.пр.