Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Откакто възникна този проблем — започва накрая, — отделих малко време да поровя в архивите. Досега срещнах сведения за Огледалото само три пъти, и то преразказани по думите на други. Може би ще открием още факти, но търсенето им ще отнеме време, а и ще бъде скъпо. Но ти винаги си разполагал със злато…

— Донесох достатъчно, за да платя възмутително високите ви такси. Казвай с какво разполагате тук — свадливо настоя Мендарк.

— И друго ме безпокои не по-малко от Тенсор — привидно се отплесна библиотекарят. — Онези гашади! Защо превзеха Шазмак и какви са плановете им? Ще се върнем и на този въпрос. Ето отговора, който искаш: в основните Предания почти не се споменава за Огледалото, защото отначало са го смятали за незначителна вещ. Умовете на книжниците са били заети с други чудеса. А след като Ялкара го е променила, който знаел тайната, не я споделял. Въпреки това си струва да обърнем внимание, че за него е писано толкова малко. Да, струва си.

Първият текст е в древна книга на аакимите със заглавие „Нажак тел Мардукс“. Говори се, че я е написал Питлис преди гибелта си, но според мен е съставена след неговата смърт. В книгата е разказана прастарата история на аакимите, когато Огледалото им е принадлежало, но тя се смята за изгубена. Никога не съм я виждал.

— Лиан е прочел тази книга в Шазмак! — възбудено избълва Мендарк. — Идиотът обаче я оставил там.

— Значи непременно трябва да дойде при нас, когато бъде намерен. Нищо чудно при превземането на Шазмак да е била унищожена и вече е задължително той да си я припомни, за да бъде записана отново. Второто споменаване е в „Сборникът на Ялкара“… бихме могли да кажем, че е съдържал нейните Предания. Ако изобщо съществува, този „Сборник“ щеше несъмнено да е най-ценният ни източник, защото Ялкара най-майсторски се е възползвала от Огледалото. Била е противоречива личност, най-озадачаващата фигура в Древността.

Мендарк не каза нищо. Мислеше напрегнато.

— И третото споменаване е доста мъгляво — в документ, озаглавен „Тайните на Архиваря“. За Архиваря ни е известно само — изви глава Надирил към Лилис, — че е описал борбата между Ялкара и Фейеламор, преди Ялкара да избяга от Сантенар. А аз разполагам само с неточна и непълна версия на документа. Ако желаеш, Мендарк, прочети я. Но в нея няма нищо за другите случки, които уж би трябвало да съдържа — думите на Ялкара преди да изчезне от нашия свят и как е постъпено с Огледалото след това. Дори не знаем нищо за този Архивар освен и името му — Гилиас. Това име обаче често се е срещало в древността. В Преданията можете да прочетете за неколцина мъже на име Гилиас.

— Нека все пак видя този неточно преписан откъс — реши Мендарк. — А Лиан ще ме осведоми какво е научил от „Нажак тел Мардукс“, ако успеем да го открием.

— Щом я е прочел, може да я запише. Заръчайте му да го направи незабавно. Очаквам с нетърпение да видя този текст.

— Боя се, че дотогава ще си се споминал — поклати глава Мендарк.

Талия трепна, а Надирил впери в противника си ясен студен поглед.

— Дори ясновидец не може да предскаже собствения си край, камо ли пък аз. Но толкова пъти са ми предричали скорошна смърт, че смея да предположа друго — аз още ще си върша работата, когато от тебе остане само прах.

Мендарк сгуши глава, сякаш по гърба му пропълзя лигава жаба. Талия реши да отклони разговора в по-безобидна посока.

— Ами този „Сборник на Ялкара“? Къде може да бъде намерен? Известно ли е още нещо за него?

— В Преданията има само слухове за „Сборника“. Никой не го е съзирал. Дори не е ясно дали е една книга или цяла библиотека. Не се знае и на какъв език може да е написан. И с какви писмена. Но ако решиш да търсиш, иди в Уан Баре, където е древната й твърдина Хависард. Никой досега не е успял да проникне вътре. Лилис, извини ме за малко, но с Мендарк имаме да обсъдим наши си дела.

Талия се отдалечи с момичето към парапета около покрива. Двете си сочеха светлините на града и звездите.

— Ти май ще си тръгнеш скоро — подсмръкна Лилис.

— Така ми се струва.

— Ще ми липсваш.

— И ти на мен. — Талия я прегърна. — Но аз пак ще дойда.

— Какво друго искаш от мен? — попита Надирил. — Има много причини да си тук.

— Другото… — Мендарк подръпна нервно брадичката си. — Не знам дали изобщо има някакъв смисъл.

— Питаш се за неяснотите около Възбраната ли?

— Ти пък как се досети?

— Драги ми Мендарк, Преданията са част от задълженията ми. Само седмица след сказанието на Лиан научих какво е станало.