Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— А ми се иска! — възкликна той, любопитството му веднага надделя.

— Толкова често сме се проваляли заради ежби помежду си, особено когато кароните завзели нашия свят, че сега и мисълта за такъв сблъсък ни плаши. Стигнахме до другата крайност в глупостта си. За да възпрем Тенсор насила, трябва първо да се преборим с традиция, вкоренявала се в нас две хилядолетия. А мощта му просто не е за вярване — всички вкупом не сме му равни по сила. Опитаме ли се да го заставим, ще използва срещу нас заклинанието, опустошаващо ума. Паднал е дотам, че ще е готов да ни изтреби, ако застанем на пътя му към безумната цел. Слабите, летописецо, трябва да бъдат лукави. Затова ще си послужа с тебе. Какво решаваш?

— Ще ти се подчинявам — смънка той.

Изобщо не желаеше да мисли какво може да го сполети заради този съюз.

— Добре — искрено му се усмихна Малиен. — Сега трябва да тръгвам.

— А как щеше да постъпиш, ако бях отказал?

Винаги предпочиташе да знае какви са другите възможности… и последствията от тях.

Малиен спря между двете колони на входа.

— Според мен Каран би разбрала защо съм те пожертвала, макар че никога нямаше да ми прости — кротко промълви тя. — Щях да кажа на Баситор, че носиш клеймото.

— Сега ще ви изслушам — промълви Надирил, когато паниците бяха отнесени и сменени с нови. — Не пропускайте нищо в разказа си, а аз ще добавя каквото знам. После, Мендарк, ще ми зададеш въпросите си, ако все още искаш.

Мендарк и Талия споделиха всичко, което знаеха. Лилис слушаше напрегнато, без да се обажда. Лицето й бе огряно от сияещата й усмивка, но честичко се навъсваше и стискаше зъби. Талия предположи, че я спохожда гаден спомен от живота на улиците.

С падането на мрака усетиха и хлад. Прислужникът донесе наметало и за Надирил, и за всекиго от гостите му, но Мендарк остави своето на облегалката.

— Лоша работа — промърмори Надирил накрая. — Значи само ти, аз и старият Уистан сме предани на поставената цел, а аз съм безполезна развалина.

— Не е лъжа! — отсече Мендарк.

Библиотекарят не се засегна.

— Ще се опиташ ли да създадеш наново Съвета?

— Орстанд е незаменима. Дори и Хения… макар да е коварна зейнка!

— Имаш Талия — напомни Надирил.

Жената като че понечи да възрази.

— Твърде млада е — изпревари я Мендарк и Лилис се начумери.

— И ти бил млад като нея, когато си влязъл в състава на Съвета.

Сълзящите на очи на Надирил се взряха в Талия, като безмълвно задаваха въпрос. Тя леко изви вежди, но старецът пак се обърна към Мендарк.

„Не искам да ме товарят с това — мярна се в ума й. — Когато всичко приключи, прибирам се у дома и не вярвам да дойда отново.“

Талия въздъхва шумно.

— Други времена бяха — не отстъпваше Мендарк.

— Ти знаеш най-добре — невинно му се усмихна библиотекарят.

— Стига с това ехидство и лукави подмятания — подразни се Мендарк. — А ти къде беше, когато се нуждаех от тебе през последните години?

— Ей тук си бях — със същата неприветливост се сопна Надирил — и чаках да ме потърсиш.

— Не си участвал в среща на Съвета от цяло десетилетие.

— Съветът не се занимаваше с нищо друго, освен с приказки. А аз бях необходим в Библиотеката, за да имам отговор на твоите въпроси, когато най-после благоволиш да ги зададеш. Да пътувам два месеца, за да изслушам поученията ти какъв е моят дълг? Въпреки всичките си недостатъци Тилан е бил прав! И възходът на Игър, и падението на Туркад тежат на твоята съвест.

— Та аз бях Магистър, а не Губернатор! — озъби се Мендарк.

— Ха! Онази жена беше твоя покорна слугиня… както и цялото Събрание. Не си затваряй очите за истината — ти си алчен, себичен, покварен старец и вече не ти стига храброст да си вършиш работата.

Мендарк се разтресе от ярост. Изправи се и размаха юмрук.

— Проклет изкуфял глупак, погледни се само как трепериш от безсилие. Защо ли не те…

Лилис посърваше с всяка тяхна дума и накрая се разплака.

— Престанете! — изхленчи и стисна клепачи.

— Да, престанете веднага — тихо добави Талия. — Ако можехте да се видите отстрани — лика-прилика сте си.

— Съжалявам, Лилис — каза Надирил. — Не се стряскай, дете, с него си имаме отдавнашна вражда. Е, Мендарк, какво щеше да ме питаш?

Мендарк се овладя.

— Какво знаеш за Огледалото на Аакан и скритите в него сили? Запазени ли са в Огледалото някакви тайни? И най-важното — за какво е нужно то на Тенсор?

Библиотекарят помълча, за да обмисли отговорите си.