Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Старицата нахлу в кръчмата навъсена, а облегнатите на тезгяха пиячи се надпреварваха кой пръв да й разкаже скандалната случка. После като един извиха глави да впият погледи в Каран. Разговорите отново стихнаха. Идеше й да се свре под килима и да умре.

— Ох! — потрети Каран. — Не, това е непоносим срам. — Тя се вторачи в Шанд. — Дай ми кесията си.

Старецът я мушна в ръката й под масата, Каран я пъхна в джоба си и стана. Доближи бавно и с достойнство кръчмарката, която заклати свирепо глава насреща й, едното й око кривеше като че гледаше с укор Шанд. Младата жена заговори на ухото на съдържателката, чието изражение се промени. Старицата я дръпна и изведе през близката врата. Минутите се нижеха, Шанд допиваше виното в чашата си. Един от прислужниците събра парчетата и попи локвата на килима със сивкав парцал. Донесоха нова кана вино на масата. Другите в кръчмата си продължиха разговорите.

Старицата се появи, имаше отново кротък вид. Каран я последва, опря ръка на тезгяха и тихо подхвърли нещо на домакинята, след това се върна на масата. Шанд я изгледа въпросително.

— Сложихме край на тази история — обясни тя. — Дреболия. И дори се сприятелихме с нея, дори и да не ти се вярва.

— Щом ти си вярваш, защо пък аз да се съмнявам? — сухо отвържа Шанд. — Само се питам дали разбираш колко силно е това вино. Какво й каза?

— Нали искаше да измисля нещо?

— Е, и? — промърмори той и изля доста вино в гърлото си.

— Ами звучи малко глупаво. Отначало нищо не ми хрумна, а после езикът ми се развърза.

Каран се разсмя. Явно си възвръщаше палавото веселие, с което бе известна преди.

Старецът се намръщи и се облегна на стола с чашата в ръка.

— Я най-добре разкажи и на мен.

— Обясних й за мръсните и пропаднали ханчета в Туркад, където слагат масло в чая и вършат какви ли не неописуеми гнусотии — град, където дори Магистърът се къпе не по-често от веднъж годишно, а една нощувка във великолепна странноприемница като „Четирите риби“, стига да имаше такава, би опразнила кесията и на принц. За мое нещастие и поради злополучията на войната съм успяла да си намеря стаичка единствено в дупка, опозорена с името „Пръдливото магаре“. Наложило ми се е да я деля с мъж и жена — дресьори на кучета, и с техните седемнадесет хрътки. Нито тези хора, нито техните песове, нито пък завивките са доближавали вода още от основаването на Туркад. И въпреки крайната ми предпазливост са ме полазили ужасните кръвосмучещи туркадски буболечки, които пълзят по главата и другаде по тялото, където космите изобилстват. Всяко докосване на безбройните им крачета предизвиква нетърпим сърбеж, всяко впиване на техните груби хоботчета смъди. И нищо не може да отърве човек от тях, освен покриването на всяко косъмче с минерална смола, която докарват чак от Снизорт в далечния мразовит юг. Трябва да остане така поне две седмици, а после може да бъде отмита с гореща вода заедно с вкаменените буболечки, а и повечето коса.

Каран спря да си поеме дъх, а съдържателката потропа по тезгяха с монета.

— Минералната смола не се отмива с гореща вода — поклати глава Шанд, — а с терпентин. Е, историята ти е смешна. Дано й е харесала.

— О, аз добавих много цветисти подробности, сама се изненадах от своята находчивост. Тя дори се усмихна веднъж, след като споменах, че съм похабила течен сапун, който би стигнал за десетина души.

— Шт! Тя май се кани да говори.

— Достойни клиенти — зацвърча старицата, а очите й се местеха от човек на човек, — моята почитаема приятелка — махна с ръка към Каран, — която бяга от ужасите на войната в Туркад, този най-покварен град…

Пиячите зашумяха:

— Тъй, тъй, нечестивци са!

— Пропаднали типове!

— И извратени!

— Направо не е за приказване!

В гълчавата Каран пак зашепна на ухото на Шанд:

— Казах й още, че когато двете седмици отминали, съм имала късмета да намеря „Четирите риби“, тази скъпоценност сред странноприемниците. Измила съм цялата смола, но не съм посмяла да рискувам заразяването на уважаваните й клиенти, ако някоя от проклетите въшки е оцеляла. Затова съм извадила тапата и съм пуснала горещата вода в Ганел да й се радват рибите. Предложих да обезщетя почитаемата съдържателка за загубата, както и за разните повреди, произтекли от моето вълнение и радост, че съм се отървала от всички паразити.

— Хмм… — проточи Шанд, а устните му потрепнаха. — Затова си толкова самодоволна, а? И мислиш, че си се отървала? Но какво ли се кани тя да каже на клиентите?