Иън Ървайн - Тъмна е луната

Отдаде чест и й връчи навитите на руло съобщения. Мейгрейт не ги разгърна веднага.

— Дилман, какви са новините от Банадор?

Той изопна рамене и заговори сковано.

— Положението е лошо, лар. Преди три дни Втора армия се нахвърли с всичките си сили срещу нашата бригада. Дадохме много жертви. Сега Втора армия заема голяма част от подножията в Бандор и застрашава нашите позиции на изток и на юг.

— Значи се стигна до битки?

— Да! Сражават се упорито срещу нас и не вземат пленници.

— А как са хората в Банадор?

— Понасят жестоки лишения, лар.

— Защо?

— Равнините са опустошени от Тулдис до Варп — показа той на картата. — Почти навсякъде плодородните земи са съсипани. Нашите противници изгориха всяка нива, всяка къща и хамбар, всяка купа сено. Изклаха или отведоха добитъка. Петдесет хиляди души са бездоми, децата гладуват.

Мейгрейт се смръзна. Твърде много бе страдала като малка, да понесе зверства спрямо деца.

— А долините между възвишенията?

— Там не е толкова тежко, хълмовете са трудно достъпни.

— Но защо правят всичко това?!

— Не знам, лар — промълви той печално и за пръв път човекът показа под маската на войника. — Нашата страна дори не поддържа свои войски.

— Къде е разположена Втора армия в момента?

— Тук, при Касим — посочи Дилман.

Тоест недалеч от Готрайм…

— Ванхе — изви глава Мейгрейт, — защо са предпочели това място? Има ли то някакво стратегическо значение?

— Никакво! Изобщо не е удобно за отбрана. Те обаче ни предизвикват непрестанно, все едно искат да ги нападнем.

Сянка на безпокойство се мярна в съзнанието й, но тя не бе свикнала да се осланя на интуицията си и я пренебрегна.

— Дилман, ти познаваш ли Каран Фърн от Готрайм?

— Споменават я в слуховете за Огледалото, лар, а аз знам, че е ваша приятелка. Но никога не съм бил в Готрайм.

— Благодаря ти. Нахрани се и си почини. Може би скоро ще ви повикам.

Вестоносецът отдаде чест и излезе, а Мейгрейт се зачете в донесенията.

— Този трън трябва да бъде изваден — заяви накрая на Ванхе. — А защо да не ги уморим от глад? Мисля си дали да не ги обкръжим до пролетта. Една зима в Банадор ще охлади желанието им да се бунтуват.

— Ами жителите на Банадор? — напомни хладно тя.

— Мнозина ще умрат от глад, но такава е цената на войната.

— Лесно е да го кажеш, това ти е занаятът. Банадор обаче с нищо не е заслужил тази война.

Ванхе се сепна, сякаш чу богохулство.

— Позволяваш на пристрастията си да вземат връх над здравия разум. Там рискът е да загубим цяла армия, а нашата задача е да победим във войната.

— Твоята задача! — озъби му се Мейгрейт.

— Да изложим на опасност армията заради такава незначителна цел е същинска глупост! Досегашните ни така наречени победи срещу тях се дължат на благоразумното им отстъпление. Една грешна стъпка и ще ни разгромят.

— Ти ме постави на този пост — по-студено напомни тя. — Отнемаш ли ми пълномощията?

— Възложих ти ги, за да имаме водач, под чиито знамена да се обединим, а не за да командваш моите армии.

— Доскоро оставах с друго впечатление от думите ти. — Гласът й вече вледеняваше. — Моите постъпки несъмнено ми извоюваха авторитет.

— Но не власт! Мейгрейт, ти не си военачалник, как ще поведеш армията?

— И ти беше най-незначителният сред пълководците.

Ванхе почервеня.

— Не съм се стремил да поема командването.

— Нито пък аз, ако не си забравил!

— Противопоставяш ли ми се?

— Принуди ме да овладявам изкуството на военачалника и предводителя. Спасих Туркад от пълно поражение… спасих и твоя живот! Стратегията ти е погрешна, затова предлагам своята. А ти противопоставяш ли ми се?

Не можеше да разгадае чувствата на стария боец по безизразното му лице, но и не се налагаше. Стойката му и напрегнатите мускули на шията издаваха борбата, разгоряла се у него. Той сам й беше предоставил официално властта, а навикът да се подчинява бе дълбоко вкоренен в душата му. Но разсъдливостта му не се примиряваше с идеята за поход срещу Втора армия в Банадор. Той беше съвестен пълководец и смяташе всеки войник за скъпоценен.

— Имаш две възможности за избор — натърти тя тихо. — Или да се отървеш от мен и да станеш предводител, или да ме следваш. В това съм непреклонна.

Вътрешната му борба пролича по-явно. Издуха се и мускулчетата по челюстите му, дори се чу как той изскърца със зъби. Мейгрейт го притисна още повече:

— Можеш ли да водиш? И знаеш ли накъде да ни поведеш?