Иън Ървайн - Тъмна е луната

Останаха при езерото три дни, за да се запасят със сушена на слънце риба. Продължиха, пълни с нови сили, и след още няколко дни излязоха от солената равнина на ската, издигащ се към високото плато. Над първите канари попаднаха на мънички езерца в скалите, преливащи от приказно хладна, чиста вода. В най-голямото се изкъпаха и изпраха вмирисаните парцали, в които се бяха превърнали дрехите им. И там се задържаха два дни, тъпчеха се с риба и пресни плодове.

Лиан предпочиташе да си седи на сянка в усамотение. Подреждаше в ума си „Предание за Огледалото“ и всеки събеседник би го разсейвал. Каран не се притесни от това — намери приятелка в Талия и двете често си плацикаха краката в сенчестия край на някое вирче и си приказваха.

— Ела при нас! — повика Каран една сутрин минаващия наблизо Шанд.

Той се огледа унесено, махна им с ръка и продължи нанякъде.

— Какво го прихваща? — зачуди се Каран.

— Не знам — сви рамене Талия. — Напоследък си мълчи.

— А ти какво ще правиш сега?

— Знам ли… — въздъхна другата жена. — Животът ми стигна до кръстопът.

— Двамата с Мендарк не сте ли?… — запъна се Каран нерешително.

Талия се засмя.

— О, за малко, и то преди години. Той ми е скъп и сега, целите ни са общи. Каквото и да мислиш за него, Мендарк направи много добрини на Сантенар. Но срокът на службата ми изтече и съм настроена да поема по собствен път, щом тази история приключи. Ами ти?

— Толкова съм объркана! Единственото ми желание е да се прибера у дома в Готрайм. Изобщо не разбирам защо се озовах тук. Всичко е като безкраен кошмар.

Вдигна поглед. Шанд седеше на уединена скала и се взираше в пустинята. Гледана отдалеч, солта притежаваше призрачна красота, създаваше илюзия за прохлада и покой.

— Сухото море е голям изкусител — подсмихна се Талия.

На следващия ден пак се подложиха на безмилостния пек и продължиха дългото изкачване. Завариха платото изсъхнало, пролетната трева бе отдавна пожълтяла. Всички реки освен най-пълноводните се бяха накъсали на локви, разделени от дълги ивици пясък и чакъл. Но имаше дивеч в изобилие, по бреговете зрееха плодове и ядки, а до водата винаги оставаше по-малко от ден път. В сравнение със Сухото море преходите сега приличаха на разходка за отмора.

Щом стигнаха до река, течаща на запад, изкусните в лодкарството аакими обелиха огромни платна кора от близките дървета, втвърдиха ги над огъня и ги съединиха в дълги тесни лодки. След това им оставаше само да гребат лениво през деня и да се носят по течението до късно през нощта. Денем беше приятно топло, а нощем намираха свежест в прохладата. С приближаването към западния край на платото заваля — първите дъждовни капки, които Каран усети на лицето си от половин година. Пътуването щеше да е чудесно, само Игър да не хвърляше мрачната си сянка от последната лодка.

След около седмица криволичене из източните планини се добраха до пътя, който водеше на юг. Игър веднага се примъкна до Мендарк.

— Какво искаш? — посрещна го Мендарк с неприязън.

— Безпокоя се какво ли върши Рулке.

— Жалко, че не помисли за това, когато имахме шанс да го затворим завинаги!

— Това е минало, което няма да се върне — остро отвърна Игър. — Но още не е прекалено късно.

— Първо се нуждаем от оръжие — флейтата, ако не си забравил.

— Ти следвай този път. Все пак Рулке е само един, а аз имам цели армии в Туркад.

— Един, ама е карон! И разполага с пълчища гашади.

— Моите войски пък наброяват стотина хиляди бойци, закалени в битки. Ще му създам предостатъчно грижи.

— В такъв случай не се нуждаеш от мен — отбеляза Мендарк с тънка усмивчица.

Игър изкриви устни в погнуса от молбата, която се канеше да изрече.

— Мендарк, аз… аз нямам пари. Умолявам те, дай ми назаем злато, за да се върна с Туркад, и ще ти го изплатя в десеторен размер.

Мендарк изсумтя.

— За да си върнеш богатствата и империята за моя сметка, а после да се разплатиш с пари, които всъщност ми принадлежат?

— Не отричам, че те мразя и ще направя всичко възможно да те погубя — хладно заяви Игър. — Да ти напомня обаче, че в Катаза сключихме примирие, което спазвам. Знам, че и ти като мен поставяш добруването на Сантенар над собственото си благоденствие.

— Какво ще правиш?

— Ще отида в Туркад колкото се може по-скоро.

— Сам ли? Ти, слепецът?

— Виждам по малко. Стига разправии! Ще ми дадеш ли пари?

Мендарк бръкна в раницата на Осейон и извади кесия, не по-голяма от яйце.