Иън Ървайн - Тъмна е луната

В другия край на пещерата споровете не стихнаха и с изгрева. Лиан слушаше, омаян от драмата, и трупаше всичко в безупречната си памет за своето „Предание за Огледалото“. Това го ободряваше. Щеше да състави двадесет и третото Велико предание. И то щеше да носи неговото име.

— Но с какво си помогнахме досега? — казваше Талия. — Не знаем как да създадем флейтата, нито как да я използваме.

— С втория проблем ще се занимаваме после — успокои я Мендарк. — Нека първо я направим.

Млъкнаха за кой ли път. По платнището съскаха кристалчета, запратени от утринния вятър.

От ъгъла се обади скърцащият, неуверен глас на Тенсор:

— Аз знам точно как бе сътворена флейтата. И мога да ви науча, но в края на краищата нищо добро няма да излезе от това.

— Ти! — слиса се Мендарк, но дали от готовността му да помогне, или от знанията му, не стана ясно.

— Когато кароните завладяха нашия свят — продължи немощно аакимът, — ние се превърнахме в низшата раса, прислугата. На нас се падаше черната, неприятната работа. Имаше много досадни дреболии за вършене при създаването на флейтата и на Шутдар му дотягаше. Аз бях неговият помощник. Нима бих могъл да забравя?

— Как тъй не направи и една за себе си, щом си знаел как? — недоверчиво попита Мендарк.

— На Аакан нямах възможност. А щом дойдохме на Сантенар, нямаше за какво да ми послужи. Отначало бяхме щастливи тук. Никога не сме се домогвали до власт, искахме свобода. А след появата на Възбраната вече нямаше смисъл. Пък и не можех да си набавя ааканско злато. Другото не върши работа.

Той затвори очи и заспа.

Впуснаха се в дълго обсъждане.

— Може ли да се разчита на него, как мислите? — чудеше се Шанд. — Ако не, за нищо на света не бива да прибягваме до неговата помощ.

— Винаги е бил почтен по своему — увери го Мендарк. — Доколкото един велик предводител може да остане почтен. Естествено, ще гони своите цели. Но дори паметта да не го подведе, ще успее ли в направата на самата флейта? Кои са четирите неща, които трябва да намерим или научим? — Той започна да отброява на пръсти. — Първо, достатъчно количество злато от подходящия вид . Второ, похватите за създаването на флейтата. Трето, как да я употребим . Четвърто, човекът , който може да я използва. Имаме някакви следи и надежди за първото и второто. Да видим как ще се справим. Намерим ли злато и сдобием ли се с флейтата, ще имаме време да се тревожим дали сме способни да извлечем полза от нея. Може би това е една от тайните на Огледалото.

Лиан виждаше у всички не вълнение от открилия им се шанс, а страх, че ще прахосат усилията си в безплодно начинание. Само Мендарк не беше уплашен.

— Малиен, трябва да знам повече за Огледалото. Какво е написано за него?

— Не ми е познато нищо. Отбелязано е съществуването му и скритите в него опасности.

— Но защо? — начумери се той.

— Кому е било нужно? Малцината, способни да боравят с Огледалото, са знаели всичко за него. После е станало ненадеждно, прибрали го и забравили. Ялкара го откраднала и подчинила на волята си, променила го. Нашите знания за Огледалото са остарели.

— Не ми се вярва съвсем нищо да не е било записано.

— Всичко това се е случило много преди да се родя. Щом е нужно, питай Тенсор или Селиал. Но дори Тенсор не може да ти каже какво е сторила Ялкара.

— И тогава ще се заема с третия проблем. Как да се използва флейтата. Шанд, отсега нататък Огледалото ще бъде с мен — каза Мендарк.

— Няма! — разлюти се Шанд. — Върна се на съхранение при мен и само аз ще реша кому да го поверя. Чуй какво е предсказано преди много години: „Огледалото е заключено и за никого няма да е достъпно освен за Единствения, който може да го отключи. А ключът е в самото Огледало.“ Е, способен ли си да ни изтълкуваш този парадокс?

Мендарк дълго прехвърляше идеи в ума си, накрая призна:

— Не.

— Значи за тебе то ще остане недостъпно.

И Лиан се изяждаше отвътре, че не може да разгадае противоречието, но Шанд не изтърва нито дума повече.

През деня бурята изчерпи мощта си. Преди здрач пътешествениците събраха снаряжението си и потеглиха, издърпаха шейните с олекналите мехове по зърнестото дъно на каньона и излязоха на полето с кристална сол, която пак захрущя и заскърца под плъзгачите. Три седмици, откакто напуснаха Катаза, и дванадесет дни след последното пълнене на меховете в подножието на планината. Имаха вода за около седем дни, а до езерата щяха да се мъкнат осем-девет дни.