Иън Ървайн - Тъмна е луната

— От мен да знаете, продал се е на врага! Стъпчи малкия скорпион, докато е време, или неизбежно ще ни ужили и големият!

И Лиан се изправи мигновено. Всички млъкнаха сащисани. Ръката на Каран посегна към ножа на колана й, но пръстите на Талия стиснаха китката й като менгеме.

— Позволяваш си твърде много, Игър — студено изрече Талия. — Законът е в сила и тук, не само във владенията на Мендарк. Ще го разпитаме както се полага. И ако решим, че наистина ни е предал, ще отсъдим с общо съгласие какво да бъде наказанието. Не съм ли права, Мендарк?

Каквото и да бе мнението му, Мендарк нямаше да позволи на Игър да му заповядва.

— Така е! Оставете го да довърши каквото има за казване. Лиан, трябва да знаеш, че ще претегляме всяка твоя дума.

Лиан продължи със заекване и запъване — съзнаваше, че се бори за живота си. Този разпит беше по-тягостен от всяко унижение, което бе изтърпял заради произхода си. Не научиха нищо повече от него, нито прозряха принудата на Рулке, заложена дълбоко в съзнанието му и за която Лиан дори не подозираше.

— Сега ми обясни отново как избяга — троснато нареди Игър. Заяждаше се за всяка дреболия и накрая отсече: — Не съм удовлетворен.

— Десет пъти ви разказах все същото! — избухна и Лиан.

— Достатъчно, Игър! — намеси се Мендарк. — Каран, Лиан… отдръпнете се за малко. Лиан, дай ни всичките си книжа и дневника.

Прочетоха ги дума по дума, особено бележките за портала на Тенсор.

— Още има да обсъждаме — заяви Мендарк. — Знам, че Рулке е изтощен, но въпреки това възможно ли е било дори един от тях да избяга? А двамата по отделно… това е извън пределите на достоверното. Не откривам обаче никакви противоречия в отговорите му.

— И аз — съгласи се Шанд. — Но зейните са изпечени лъжци, всеизвестно е. Как някой би устоял на Рулке, камо ли пък Лиан? Нали се е съгласил да помага на Тенсор?

— Рулке може да ги е пуснал — наблегна на думата Малиен.

— Разбира се, че ги е пуснал! — изфуча Игър. — За да ни шпионират! Да убием и двамата и да се свърши с това.

Отново тишина, наситена с потрес. Мендарк се изопна.

— Не сме ги съдили!

Игър се отдръпна по-далеч от него.

— Справедливостта е слабост, която не можем да си позволим, щом Рулке прави каквото си поиска.

— Опомни се! Нали уж заради това беше войната ти срещу мен и Туркад — справедливостта! Ще кажа същото като Малиен. Дори Лиан да се е продал, нима му е по силите друго, освен да шпионира? Дори в това се съмнявам, но шпионинът ще разкрие и на нас много неща за своя господар. Аз обаче вярвам на Лиан и ще се възползвам от немалките му способности. Нуждаем се от ума и паметта му.

Разпитаха и Каран със същата придирчивост. За нея поне беше ясно, че говори правдиво. Не наложиха на двамата никакви ограничения и условия.

Побързаха да изминат още малко път през остатъка от нощта. След няколко часа изгревът пламна като факел на изток и щом слънцето се отдели от хоризонта, жегата ги принуди да спрат и да опънат палатките.

Мендарк се озова до Лиан.

— Има нещо, което не споменах снощи. Длъжник си ми за петнадесетте години, през които ти плащах издръжката в школата.

— Много добре го зная. Какво ще поискаш от мен?

— Просто не забравяй и занапред кой е господарят ти — изрече Мендарк заплашително.

Каран беше нервна през цялата следваща нощ. Щом спряха призори, тя мълчаливо изяде своя резен скаг и веднага се провря в палатката, която Лиан бе разпънал в сянката на нисък рид. Смъкна дрехите си и заспа на мига.

Денят се точеше мудно в ужасната жега, рядка дори за Сухото море. Всички спяха — тук нямаха нужда от стражи.

Каран въздъхна и се обърна насън. Очите й зашариха под клепачите. Задъха се, после изстена. Лиан се отърси от неспокойната дрямка и я видя да се надига. Тя сви ръце към гърдите си, вдиша дълбоко три пъти, разкрачи се като за вдигане на голяма тежест, изпъшка тихо и протяжно, накрая изпъна ръце над главата си, сякаш крепеше товар.

Пръстите й закачиха пръта и събориха платнището. Лиан я измъкна от гънките. Каран го гледаше със съвсем бистър поглед, преливащ от отчаяние.

— Страх ме е…

Останалите вече се събираха около палатката, нетърпеливи да разберат какво става.

— Каран сънува нещо неприятно — подаде глава Лиан и се шмугна вътре. — Какво ти се присъни? — попита той, щом нагласи палатката.

— Рулке. Стоеше върху творението си като победоносен завоевател. Отпред машината излъчваше светлина, която изгаряше всичко. Лиан, той идва !