Иън Ървайн - Тъмна е луната

— По-корава съм и от ботушите ти — увери го тя, когато се прегърнаха.

— Ти си същинско чудо — увери я старецът. Сълзите капеха по брадата му. — Как успя да избягаш?

— Да, как? — рязко повтори Игър.

Лиан го стрелна с изплашен поглед и се захвана да разказва.

— Хайде да ядем — предложи Мендарк.

Погълнаха скромните дажби много преди края на историята. Щом Лиан спомена за странната машина на Рулке, Мендарк го прекъсна:

— Творение! Как изглеждаше?

— Голямо. По-голямо от всяка колесница и наглед беше изработено от най-черния метал, с много извивки и издатини… — Лиан поспря в търсене на думи. Започна наново: — Май беше дълго към четири разтега, над два разтега широко и толкова високо. Отгоре имаше нещо като седалка, видях множество ръчки. Но най-необичайното беше, че не се опираше в нищо и висеше над пода. А вътре…

— И вътре ли си бил? — остро се намеси Игър.

Присвиваше очи, за да вижда силуета на Лиан. За неговото зрение хората бяха само мърдащи сенки.

— Ръката ми потъна в машината, затова си напъхах и главата.

— Какво видя? — с внезапно прегракнал глас попита Игър. Лиан вложи в описанието всичко, останало в паметта му — тъмно червеното осветление, седалките, уредите и светещите плочи.

— Всичко беше… размито. Не можах да разгледам подробно.

— Не ми харесва тази машина — обади се Малиен, — ако ще и да не съществува наистина.

— Как тъй? — учуди се Талия.

— Нищо истинско не може да бъде сътворено в Нощната пустош, защото самата й тъкан и градеж са невеществени — обясни Мендарк. — Е, там може да изглежда реална, но в света отвън няма да е по-истинска от образ в огледало. Творението е само схема, най-вероятно за нещо, което той се надява да създаде, щом се върне на Сантенар.

— Уви, схемата явно е завършена! — натърти Малиен. — Достатъчно е да я пренесе и да сглоби самата машина. Как ще й се противопоставим?

— За какво ли е предназначена? — прошепна Каран.

— Кой знае? — вдигна рамене Шанд. — Но е безспорно, че надминава всички предишни устройства, които е измислял.

— Или точно това се стреми да ни внуши — възрази Мендарк, — щом толкова се е постарал да я покаже на Лиан. Тепърва ще видим дали ще му свърши работа. Схема в Нощната пустош, дори напълно завършена, не е същото като устройство, което действа в условията на Сантенар. Нали за да го направи тук, трябва да намери, добие, пречисти и оформи съвсем точно всички материали — метал, стъкло, керамика или каквито ще да са. Въпреки че Шазмак и гашадите са на негово разположение, това ще му отнеме месеци. Спомнете си, че Шутдар и незнайно колко аакими са се трудили едва ли не цяла епоха, за да създадат една малка флейта.

— Дано да си прав! — неприязнено му отвърна Игър. — Защото и ние сме на месеци път от Туркад или всяко друго място, откъдето можем да му се опълчим. Лиан, довърши разказа си. Нека чуем какво си научил за Рулке и как си избягал оттам .

Малиен обгърна със здравата си ръка раменете на Каран и двете седнаха една до друга. Жегата обаче скоро направи прегръдката им непоносима.

— Колко ли време остава?… — промълви Каран в краткото мълчание.

— Докато дойде Рулке ли? Малко! — натърти Мендарк.

Лиан заговори отново. За Мендарк беше особено интересно как Рулке е бранил портала.

— Колко близо бяхме до успеха! Ако Игър бе налучкал степента на силата, ако не беше паниката му, нищо чудно да бяхме постигнали целта.

— И ако този подъл летописец не му бе подсказал стратегията, с която да надделее! — изкрещя Игър. — Зейните се раждат предатели, както и ти сам се убеди с Хения.

— Премерване на силите на кръчмарска маса! — разкикоти се Мендарк. — Стига де, Игър, какво ново би научил Рулке за стратегията тъкмо от Лиан?

— Той е изменник! — злобно настояваше Игър.

— А защо и Лиан да не каже същото за нас, нали направихме всичко възможно да го затворим при Рулке? Но още не го е казал. Игър, никога няма да признаеш собствените си грешки, нали? Хайде, Лиан, слушаме те.

Той им описа как Каран бе избягала и отново всички притихнаха. Мнозина в бивака поглеждаха и двамата със съмнение, макар че сметнаха версията на Каран за по-убедителна. Мендарк се оживи, когато научи за неустойчивостта на Нощната пустош.

— Не съм и помислял, че ще се случи. Дали Нощната пустош няма да го довърши в края на краищата? Ех, ако е така…

— Не бих разчитал на това — излая Игър. — Да чуем всичко, летописецо.

Разказът за собственото му бягство срещна незабавен отклик. Игър се изправи със скок.