Иън Ървайн - Тъмна е луната

Лиан прегледа документите. Листове, плътно навити на руло, съдържаха записки за проучването около гибелта на Шутдар и унищожаването на флейтата. Датите на повечето бяха скоро след появата на Възбраната. Сложените отдолу книжа бяха написани столетия по-късно, малко преди смъртта на самия Кандор.

А на дъното под книгата намериха потъмняла верижка, сплетена от сребърен филигран.

— Колко е приятна на пипане. — Каран плъзна почернелия метал по бузата си. — Топли, успокоява и закриля…

Лиан изсумтя:

— Сребърен накит, нищо повече.

— Гледай си своите дарби и не оспорвай моите! — подразни се тя. — Каквото и да е това, изработката е прекрасна, изплетена е по подобие на спиралите в Голямата кула. Може би Кандор е искал да му напомня за кулата. Усещам, че е древна.

Лиан я взе от ръката й.

— Такава си е. И понеже аз я намерих, вече е моя.

Каран се обиди, но Лиан коленичи и я сложи на шията й.

— Хайде да започнем на чисто, бива ли?

Целуна я по носа.

— Ох, Лиан… — целуна го и тя.

Минаха часове, докато той прочете всичко, но в документите се описваха само неуспехи в безплодните търсения. Уморен, Лиан пусна поредния лист.

— Не е тук. Кандор сигурно е носил доказателствата със себе си.

Книжката, подвързана с тънка фина кожа, беше запълнена с неразгадаемите каронски писмена. Лиан я остави и взе последния документ.

— Я, това е писмо до Рулке.

След миг изпсува.

— Сега пък какво? — Каран, която се бе загледала в книгата, вдигна глава. — Не можеш да го прочетеш ли?

— Вече съм го чел. Копие на онова писмо, което присвоих от архивите на Магистъра в Туркад.

Подхвърли й свитъка, Каран изтърва книгата и от нея се изсули сгънат лист.

— Как съм го пропуснал? — слиса се Лиан. — Датата на този е с няколко месеца по-късна от останалите.

Зачете на глас:

„Скъпа Ялкара,

Пиша ти, за да променя датата и часа на нашата среща. Ще дойда в Хависард по-рано от уговореното, и то тайно. Подгонили са ме. Може би онези от Съвета, но според мен е Рулке. Иска моята тайна за себе си. Не е изключено и ти да си застрашена, защото му казах, че съм споделил опасенията си с тебе.

Рулке се стреми единствено към собственото си възвеличаване. Открай време ми завижда. Ще донеса всичко при тебе и скоро след това ще потегля към Алсифър за срещата с Рулке.

— А Рулке ми каза, че Кандор е бил убит! — добави Лиан. — Може би заради опазването на същата тайна, заради която е било убито и сакатото момиче. Рулке ли е убиецът? Ама че бъркотия…

— Е, сега имаш и улики, и заподозрени.

— Но къде е убит Кандор? И това трябва да науча.

Каран сви рамене, но й хрумна нещо.

— Лиан! Ами ако е дело на Мендарк или на Игър? Или пък на Фейеламор? Започнеш ли да разпитваш, вероятно ще те сполети същата участ.

— Никой от тях дори не е бил роден, когато е унищожена флейтата.

— Не е вярно. Ами Фейеламор, Рулке и Тенсор… — Каран се уплаши. — Не разбираш ли?! Който и да е бил, ако е жив и днес, ще убие всеки, задал му неудобни въпроси. Значи тебе. А и мен!

Лиан седна и се хвана за главата.

— Длъжен съм да завърша сказанието. Тези писма са изключително важни.

— Ще ги нося тайно — реши Каран. — Не споменавай нито тях, нито за догадките си, ако успеем да догоним другите. Покажи им книгата, бездруго никой няма да може я прочете. И да не се изтървеш как Рулке ти е помогнал да я намериш! Хайде да се приготвим. Ще тръгнем сутринта.

Доядоха си вечерята в неловко мълчание. Наруши го Лиан.

— Как можа да избягаш без мен?

— И ти трябваше да се втурнеш към портала.

— Опитвах се да те защитя. Рулке май се канеше да те убие.

— Тъй ли… — Тя притисна длан към устните си. — Толкова съжалявам! Ти беше на колене и… ми се стори, че се заклеваш пред Рулке.

— Как можа да си го помислиш?!

Лиан се смълча и се замисли нерадостно за събитията, довели го тук. Ако не се бе съгласил да помага на Тенсор, щеше ли да се случи всичко това?

Той самият носеше не по-малка вина от всеки друг за нещастията. Набъркваше се в чужди дела, за които нямаше представа, само от желанието да види как всичко ще потръгне, за да продължи своето Велико предание. Но вече край!

Той въздъхна тежко, отърси се от мислите си и каза:

— Каран, държах се глупаво. Изкушението да узная продължението на историята надделя.

— И аз нямам оправдание. Рулке лесно ме настрои срещу тебе. Почувствах пробуждането на безумието толкова силно, че не можах да се сдържа. И щом стъпих на плочата, порталът ме засмука. Оттогава ми е криво през цялото време. — Тя се подпря на лакът. — Лиан, закълни се… че не си се продал на Рулке.