Иън Ървайн - Тъмна е луната

Окаяният Лиан понечи да пристъпи към нея, но единият страж го сграбчи за яката. Тя пък внезапно побесня, защото чак сега осъзна докрай чутото от Шанд. Този път несъмнено имаше доказателства за вината на Лиан.

— Каран, съжалявам — замънка той. — Аз…

Значи напразно се бе отказала от прекрасната верижка. Обърна му гръб, скована като дърво. Лицето му помръкна, а стражниците го отведоха.

Този ден нямаше обща сбирка, но часовете отлитаха неусетно, защото срещаха мнозина стари познайници — и приятели, и врагове.

Появи се Талия, елегантна и цъфтяща, сякаш допреди малко се е наслаждавала на гореща вана. По нищо не й личеше умората от пътешествието на изток, проточило се половин година, само лицето и ръцете й бяха малко по-тъмни, освен това леко накуцваше. Внесоха и Тенсор, придружен от Баситор и засмения Аспър. Тенсор имаше още по-изнурен вид след раздялата им в Трипси през лятото.

Талия зърна Каран в тълпата и побърза да дойде при нея, но едва успяха да се поздравят и в залата влязоха още двамина — висок старец и нисичко стройно момиче с продълговато лице и бляскаво-сребриста коса. Каран се смая, защото иначе сдържаната Талия млъкна насред дума и буквално профуча през огромното помещение.

Вдигна момичето, завъртя го и двете се прегърнаха силно. После поднесе към устните си съсухрената десница на стареца.

— Какво?… — обърна се Каран към Шанд, но той вече крачеше към новодошлите.

— Каран, Шанд — започна сияещата Талия, — запознайте се с моята най-скъпоценна приятелка Лилис и с Надирил от Голямата библиотека. Извинявай, Шанд… Разбира се, че се познавате с Надирил. Лилис, това са Каран и Шанд. И те са мои приятели.

— Много се радвам, че се срещнахме — изрече звънливо момичето. Вече не писукаше както преди година. Държеше се уверено и беше пред прага на женствеността. — Талия често ми говореше за вас по пътя към Зайл. Господин Шанд, аз знам, че сте приятел на моя наставник, и се надявам да бъдете и мой приятел.

Старецът се засмя.

— Убеден съм в това, Лилис — отвърна и стисна ръката й.

Лилис се вгледа в Каран, която се бе отдръпнала стеснително, щом й се наложи да застане пред всеизвестния Надирил.

— Здравейте. Виждала съм ви и преди, в залата на Големия събор. Тогава ревнувах, защото и вие сте приятелка на Лиан.

„Сега едва ли би ми завидяла…“ Потисна горчилката, за да не разваля настроението на момичето. Усмихна се и я прегърна.

— Е, значи имаме нещо общо.

— Доскоро нямах никакви приятели, а си намерих толкова много!

Надирил протегна костелива ръка, каквито бяха и ръцете на Селиал преди смъртта й. В неговата обаче не се усещаше безсилие.

— Каран Елиенор Мелуселда Фърн от Готрайм в Банадор… Толкова истории се носят за тебе. Познавах и твоя баща. Трябва да отделим време, за да ми разкажеш всичко.

— Добре — смотолеви тя, обезоръжена от внушителния му ръст и непоклатимото достойнство.

— Сега искам да знам дали и Лиан е тук.

Каран и Шанд се спогледаха.

— Да, тук е — промърмори Шанд.

— Да, да! — възкликна Лилис. — Къде е приятелят ми Лиан?!

— Да те вдигна ли на раменете си, за да огледаш залата? — подкачи я с хрипкав шепот Надирил. — Не, май вече си тежичка за това.

Шанд сниши глас.

— Трябва да кажа и на тебе, и на Талия, че Лиан затъна в огромни неприятности. Убеден съм, че е влязъл в сговор с Рулке, докато е бил в Нощната пустош. Сега е негов и телом, и духом.

— Какво?! — кресна Лилис, която не схвана напълно смисъла на думите му.

Надирил хвана ръката й и тя млъкна незабавно.

— Твърде тежко обвинение. Не вярвам и на една дума.

Шанд като че се стъписа.

— Ами можем да обсъдим това по-късно. Ако желаеш, говори с Лиан и му задай въпросите си.

— Ще го направя — натърти Надирил. — Уви, налага се първо да поднеса своите почитания на величията и да заема мястото си на масата на Съвета. Лилис, засега ще те оставя, но ти си сред приятели. Талия — добави той не без гордост, — поприказвай си с нея и ще се изумиш. Каква ученичка си имам!

На Каран й олекна неописуемо от съмненията на Надирил. Склонността да се доверява на Шанд я изправяше пред непоносим за нея проблем. Реши да възстанови странната връзка чрез сънищата с Лиан, както преди процеса в Шазмак, за да го наглежда, без той да подозира.

Надирил закрачи с проскърцване на ставите към масата, около която вече се подреждаха видните особи, макар и само за церемониална среща. Същинската работа щеше да започне чак на другия ден.