Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Какво искаше да узнае Лиан?

— Попаднал на нещо в книга, която Емант му пробутал. Оттогава не го е споменавал, а аз не го разпитвах. Направо пощуряваше от тази съблазън — можел да намери ключа към една от великите загадки. Да де, велика според летописците, иначе едва ли има някакво значение.

— А той спомена ли точно какво го интересува? — попита Шанд доста равнодушно.

Каран сви вежди. Толкова се бе ядосала в онзи ден…

— Видял образа на някаква плоча…

— Тълкувателната плоча!

— Да, май това беше. Тя била ключът към каронската писменост, доколкото си спомням.

Старецът въздъхна шумно.

— Представям си какви страсти ще се разгорят в душата на един майстор-летописец… Ако успеем да преведем запазените архиви на кароните, пред нас ще се открият цели нови светове.

— Съвсем бях забравила, но след Катаза и неговото угодничене пред Тенсор…

— Не забравяй, че Тенсор го е заставил насила да му помага.

— Да, отначало! Накрая обаче Лиан му помагаше с голямо желание в замяна на знанията, които би могъл да получи от него. — Каран се вълнуваше все повече и не можеше да мисли ясно. — Каквато ще да е причината, той го направи ! А може ли изобщо да има нещо вярно в историйката му как избягал от Нощната пустош? Кой би могъл да се изплъзне на Рулке?

— Той каза истината, каквато му е известна — натърти старецът. — Впрочем за какво щеше да послужи той на Рулке в Нощната пустош? Или е избягал, или Рулке го е пуснал да избяга. Не е ли все едно?

— Не е, защото аз съм виновна! Аз го изоставих там. Ще нося срама до края на дните си. А от снощи този спомен ме разкъсва отвътре! — Мислите й поеха в друга посока. — След това, което е сторил Рулке на зейните, ми изглежда невероятно Лиан да сключи сделка с него. По принуда… да! Но не и охотно. От друга страна обаче е твърде лесно да му се наложиш. Рулке не би се затруднил да смачка волята му. Щом и Емант успя…

— Не мога да те разбера, говориш много объркано — поклати глава Шанд. — Какво се случи снощи?

Тук пътеката заобикаляше ниския край на поредния рид и излизаше от гъстата гора на поляна. Под тях се спускаше стръмнина, по която дърветата растяха нарядко, и продължаваше в поредица от долини с дълбоки преспи. Шанд се облегна на един стърчащ камък и се загледа надолу.

— Такава бъркотия… — смънка Каран. — След Чантед той преливаше от самодоволство, аз пък бях постоянно наежена. Пак се почнаха онези кошмари с Рулке. С Лиан се скарахме, защото нещо ме прихвана, залостих вратата и не го пуснах в стаята. Може пак аз да съм виновна за всичко! И тогава двамата засънувахме едновременно настоящето и миналата зима, когато го призовах неволно. Май че тъкмо миналото проправи път към сегашното. Сънищата ни се сливаха, не можех да прекъсна връзката, а после се появи Рулке.

— Какво?! — Шанд я награби за раменете, впи поглед в очите й и я раздруса. — Рулке в плът и кръв? През портал ли дойде?

Тя се отскубна и изведнъж я обзе страх за Лиан.

— Не, само образ, но накрая взе да ми се привижда толкова плътен, все едно беше в стаята.

Тя разказваше, а старецът се омърлушваше.

— Пред това другите ти лоши новини направо бледнеят. — Той се отпусна на паднал дънер и се хвана за главата. — Ех, да бях се прибрал по-рано!

— Същински ужас, казвам ти. Почувствах се като разкъсана — сякаш едновременно бях в миналото, преди година, и в настоящето. Рулке се помъчи да ми наложи принуда чрез връзката с Лиан. Мъничко му оставаше.

— Но за какво му е власт над Лиан? — На Шанд като че му хрумна нещо крайно неприятно. Надигна се и продължиха по пътеката. — Впрочем защо ще използва Лиан, за да стигне до тебе? Май му е по-лесно да се вмъква във вече създадени връзки, отколкото да опитва с нови.

— Щеше да разполага и с мен, ако не бях опитала да строша черепа на горкия Лиан. — В този момент тя изобщо не изглеждаше объркана. — Трябва да се върна. Зарязах го да се въргаля в несвяст. Ами ако умре?

Тя се врътна, но Шанд я хвана за пеша на палтото.

— Почакай! Сега всичко ми е ясно. Бъркаш. Рулке е обсебил Лиан, както постъпи с Игър преди векове! Каквото и да говори или върши Лиан, колкото и убедителни да са оправданията му, в нищо не бива да му се доверяваш. Той вече не е твоят приятел, а кукла в ръцете на опасен враг. Пази се от него.

Каран залитна и се подпря на близкото дърво.

— Не се боя от Лиан. Никога няма да ми стори зло.

— Трябва да внимаваш с него! — настоя Шанд с глас, недопускащ възражения, и сприхавият й нрав пламна тутакси.