Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Талия бел Сун… Спомням си името ви от едно съобщение — натърти мъжът.

Прехвърлиха още книжа.

— Знаех си! — зарадва се той и забоде пръст в страницата. — Талия бел Сун, арестувана за фалшифициране на документи, които е представила при покупката на „Черният опал“.

— Под какво име се е представила? — намеси се жената.

— Джалис Безун.

Чиновничката се разяри.

— Безун е бащината ми фамилия!

Митничарите развълнувано и придирчиво провериха наново всички документи. Талия се боеше Пендер да не умре от инфаркт.

— Признавам фалшификацията — невъзмутимо изрече тя. — Но аз сторих това, за да се избавим от опасностите на войната! Нито в Мелдорин, нито в Крандор е незаконно човек да се представя под друго име, стига да не се прикрива зад него с престъпни цели. А аз имам и право да използвам печата на Магистъра.

— Лесно е да се каже, но не и да се докаже. Искам да видя печата.

За щастие Талия не се разделяше с този печат, както и с пълномощното, издадено й от Мендарк. Щом спомена името му, положението стана по-заплетено, защото макар той да бе известен в цял Крандор, славата му беше противоречива. Но митничарите нямаше да посмеят да се разправят с негови хора, без да се допитат до някой от началниците си.

— Мендарк трябва да дойде тук лично и да обясни тази съмнителна история.

Талия отговори, че той дори не е в Крандор. Чиновниците пак се посъветваха шепнешком. За малко изглеждаше, че заподозрените ще бъдат пратени в затвора, докато Мендарк бъде призован, защото Талия нямаше намерение да обяснява къде е отишъл и с какво се занимава.

— Я почакайте! — отсече тя. — Мендарк дори не е собственик на кораба.

— Тъкмо той е бил собственик при подписването на спорните документи.

— А тепърва ще се занимаваме и с документите за прехвърлянето на собствеността към вас двамата — обеща жената.

— Нима? — ледено процеди Талия. — Търпението ми свърши. Според правата си настоявам да се намеси арбитър. Ще заявя пред него, че сте надхвърлили пълномощията си и възпрепятствате свободната търговия.

— Имате това право — призна чиновничката. — Посочете арбитър.

— Дасия бел Ранс.

Талия стискаше палци тя да е сред живите. Бяха минали десет години, откакто я бе видяла за последен път.

Корабният регистър се затвори с оглушителен шум.

— Заместник-губернаторката!

Чиновничката зяпаше ту Талия, ту колегата си.

— И моя леля — невъзмутимо допълни Талия. — Може би ще добавя, че ме тормозите, за да прикриете собствените си рушветчийски хитрини.

— Трябва да обсъдим това — смънка жената и двамата митничари се скриха зад съседната врата.

— Жалко, че не се сети какво да кажеш, още щом влязохме тук — разсърди се Пендер.

— Не знаех, че леля ми Дасия се е издигнала толкова. Пък и в Крандор дебелите връзки са нож с две остриета. Трябва да се възползваш от тях внимателно, в най-подходящия момент.

Скоро чиновниците се върнаха и се отказаха от претенциите си, но Талия и Пендер не се бяха отървали. Всички декларации за стоките трябваше да бъдат прегледани до последната завъртулка, а митата — платени. Най-сетне успяха да се върнат при крайно обезпокоения Осейон. Корабът също беше претърсен с похвално при други обстоятелства усърдие. Не бе намерено нищо незаконно, затова пък един ден се бе изнизал без полза.

Няколко минути по-късно корабът на пирата мина край тях за трети път.

— Хич не ми харесва тая работа — сумтеше Осейон. Стана и се загледа в натрапниците. — Кинжалът е оръжие на онзи, който издебва в гръб. Що за особняк ще даде на кораба си такова име?

— Твърде опасен особняк — увери го Талия.

Пендер не се отличаваше с храброст.

— Не! — отказа той тутакси, когато Талия го посъветва да разпита за „Кинжалът“ и неговия капитан. — Пазя си кожата и не искам да се набивам на очи в чужд град. Не знам на кого мога да се доверя.

— Аз на никого нямам вяра тук — изнерви се Ръждивия.

— Ще попитам моите близки — предложи Талия, — още щом се върнат.

— Аз ще отида — предложи Осейон. — Има си начин човек да понаучи това-онова.

Не се забави много. Корабът бил прочут във всяка кръчма по крайбрежната улица.

— Капитан и собственик на „Кинжалът“ е Аринда бел Горст. Много умен и обаятелен човек, а също и жесток хищник. Носи му се зловеща слава, но никой не иска да се впуска в подробности. Той е контрабандист, може би и пират, но май никоя от жертвите му не е оцелявала, за да се яви в съда и да го обвини.