Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Да бяха се размърдали малко — изсумтя Талия, която нямаше търпение да се види с близките си.

Проверката беше бърза и делова. Веднага след това Талия отиде в митницата да продължи диренето си. Посрещнаха я дружелюбно, но само до мига, когато изреди имената на корабите.

— В Ророс сме свикнали да не издаваме търговски тайни — вирна нос поредната чиновничка. — Каква е причината за вашия интерес?

— Търся един моряк — отвърна Талия — от името на дъщеря му, която е от Туркад.

— Моряк… — сбърчи нос другата жена. — Ами потърсете го другаде.

— Аз също като вас съм гражданка на Крандор и си знам правата — не отстъпи Талия. — Дневникът за акостиралите кораби е общодостъпен.

— Не и в Ророс!

Тя опипа джоба си — недвусмислен жест преди подкупа, с който всичко се постигаше по-бързо в нейната родина.

Смая се, когато чиновничката срещу нея настръхна.

— Рушвет ли се опитвате да ми пробутате?

— О, не — припряно отрече Талия. — Просто… няма значение. Благодаря ви.

Щом се върна на „Хлапето“, разказа всичко на Пендер.

— И на мен не ми харесва — съгласи се той и задъвка посърнало сандвича си. — Има нещо нечисто в тази работа.

Екипажът беше твърде зает, за да умува. Талия отиде в града. По изгрев на другия ден край тях се плъзна дълъг лъскав кораб с жълти платна, чийто капитан огледа „Хлапето“ с изострено любопитство. Името бе изписано със златни букви на кърмата — „Кинжалът“.

— На тоя гледката доста му хареса — промърмори Осейон.

Пендер плю във водата.

— Пират, обирджия или контрабандист. Не привличайте вниманието му. Бърз е като нас, ако не и повече. Талия, как е семейството ти?

— Добре, доколкото можах да науча. Заминали са извън града за някаква сбирка на рода — въздъхна тя.

Половин час по-късно същият кораб мина наблизо. Този път нямаше никакво съмнение, че капитанът разглежда техния делово и преценяващо.

— Това хич не ми харесва — каза през зъби Ръждивия.

— Нахална гадина — охотно го подкрепи Пендер. — Ще имаме нужда от още предпазни мерки. Сбогом, моя печалба. Затова търговците тук плащали толкова много…

— Пендер, да не караме нещо… по-особено? — деликатно попита Талия.

— Скоро няма да е тъй — изломоти той.

При тях дойде друг митнически служител, провери старателно документите на кораба, плъзна поглед по всичко на палубата и нареди:

— Капитане, елате с мен.

Пендер се заклатушка подире му, а отзад по врата му избиваха едри капки пот. Преди другите на „Хлапето“ да си довършат закуската, се появи поредната чиновничка, която по ръст и мургавина се мереше с Талия, но беше много по-месеста.

— Вие ли сте Талия бел Сун?

— Да, аз.

— Ще ви бъда благодарна, ако ме придружите до митницата. Моля ви да вземете своите документи и личен печат, ако това не ви затруднява.

Въпреки учтивостта й Талия се разтревожи. Тази заповед щеше да бъде наложена с безмилостна сила, ако откажеше. Но нали се намираше в собствената си страна и знаеше реда тук.

Взе всичко и отиде в митницата.

— Нещо нередно ли има?

— В Ророс се отнасяме много сериозно към задълженията си — отвърна уклончиво чиновничката.

Пендер седеше срещу първия чиновник, а по масата бяха пръснати корабните документи и декларациите за натоварените стоки. Талия се настани до него.

— „Черният опал“ е и в нашия списък на подозрителни кораби — заяви мъжът. — Знае се, че е превозвал забранени вещества.

Талия лесно разгада безмълвния укор в очите на Пендер: „Нали ти казах, че ще си вземем белята с «Черния опал»? Ще ни тормозят, ще ни пречат, може дори да ни тикнат в затвора, защото има лоша слава.“

— Това е било, преди ние да го купим — отсече той. — А договора за покупка сключихме съвсем законно с митницата в Ганпорт. И сега корабът се нарича „Хлапето“. Вижте печата на митницата, ето го и печата на началничката на пристанището в Ганпорт. Всичко е изрядно.

— Никога не сме чували за Ганпорт — заяде се жената. — А документите се подправят лесно, но до този въпрос ще стигнем след малко. — Тя се вторачи враждебно в Талия. — Значи признавате, че корабът е носил в миналото името „Черният опал“?

— Ганпорт е рибарски град на стотина левги северно от Туркад — отговори Пендер на първия им въпрос.

Жената провери в огромен сборник с печати и гербове от всички известни държави.

— Тук не намирам нищо за Ганпорт.

— В онази страна митницата е в търговския регистър — поправи я Талия.

Двамата чиновници си зашепнаха, прегледаха няколко карти и прелистиха още книги, а Пендер се обливаше в пот. Накрая митничарите се съгласиха, че печатите са валидни. Време беше за следващото затруднение.