Едва когато Хети приключи с увиването на парчетата лед в разкъсаните ивици плат и покри с тях стомаха на Рут от ребрата до средата на бедрата й, Майкъл се отдръпна и започна бавно да раздвижва пръстите си, за да премахне схващането им.
Той вдигна шишенцето с календулов разтвор, но в него беше останала съвсем малко течност, която нямаше да стигне дори за една добра превръзка. Той се намръщи на лекарската си чанта, докато мислеше какво има в нея. Нищо, което можеше да свърши работа в този случай. След това погледът му се спря върху бутилката с тинктура от невен.
— Хети — каза той, като сграбчи шишенцето. — Кажи на Самюъл да издои козата. Бебето ще трябва да остане гладно известно време.
— Майкъл? — Хети се втренчи в него, сякаш той внезапно си беше изгубил ума.
— Да свари млякото, след това да смеси половината от съдържанието на това шише с него. Ще се опитам да накарам разтвора да издържи колкото се може повече, но се страхувам, че не разполагаме с много време.
— Искаш той да смеси тинктурата с козето мляко, така ли?
— Точно така, освен ако не успееш да ми намериш листенца от невен. Не можеш ли? Тогава побързай. — Тя вече беше излязла през вратата, когато той извика след нея: — И ми донеси още лед. Веднага!
Борбата за живота на Рут Райнър се превърна в един подлудяващ цикъл. Смяна на ледените пакети, напояване на ивиците плат в млякото, изстискване и поставяне на мястото на вече окървавените. След това отново смяна на ледените пакети.
От време на време Майкъл премерваше пулса на Рут и проверяваше вътрешната страна на клепачите й, за да види дали кръвообращението й се е възстановило. Трудно беше да се прецени това. Подобен кръвоизлив беше опасен дори и за здрава и силна жена. Рут беше слаба и изтощена от болестта, кръвта й вече беше отслабена от кашлицата и треската. В най-добрия случай тя щеше да продължи да кърви известно време дори след като раните се позатвореха. В най-лошия случай…
Майкъл отказваше да мисли какво щеше да се случи тогава. Докато работеше, той говореше на изпадналата в безсъзнание жена, успокояваше я, даваше й кураж, нареждаше й да реагира и й говореше за всички весели неща, които му дойдеха на ума. Той нямаше представа дали тя го чуваше, но ако само силата на волята можеше да я спаси, то Рут Райнър щеше да оцелее. Той щеше да се погрижи за това.
По негово настояване Хети държеше Самюъл зает с трошене на лед, далеч от стаята на майка му, за да не вижда бледото й, безжизнено лице и тъмночервените петна, които сякаш покриваха всичко.
Хети влизаше и излизаше постоянно от стаята, грижеше се за Ана, когато бебето се разплачеше, носеше лед, парцали, леген с вода и сапун, с който Майкъл да си измие ръцете. Лицето й беше неестествено бледо, но тя вече беше по-спокойна и нежните, окуражаващи усмивки, които отправяше към Майкъл, му даваха някакво странно спокойствие.
Спокойствието, което тя му даваше, идваше от сърцето и на това се дължеше силата му.
Нощта бе настъпила, когато Рут Райнър най-сетне отвори очи. Тя се върна към живота толкова бавно, че Майкъл затаи дъх, докато я чакаше да отвори очи. Премигна веднъж, два пъти, три пъти.
— Самюъл? — попита тя толкова тихо, че Майкъл нямаше да я чуе, ако не се намираше толкова близо до нея.
— Той е в кухнята с Хети и Ана — отвърна и внезапно изпита огромно облекчение… и усети колко е изтощен. — Ще отида да го извикам, ако искате. Но можете да го видите само за минутка.
Тя кимна и затвори очи. Ръцете й стиснаха неговите за малко в знак на благодарност.
Майкъл облече сакото си и излезе тихо от спалнята. Когато се увери, че кръвоизливът е спрял, двамата с Хети измиха Рут и смениха чаршафите и завивките, след което Хети взе старите и ги отнесе да ги изпере. Вече нямаше нищо, което можеше да изплаши момчето, освен бледостта на майка му и спомена за изминалия един час, който сякаш се беше проточил цяла вечност.
Когато Майкъл се появи в рамката на вратата на кухнята, Хети и Самюъл скочиха от местата си и се втурнаха към него.
Майкъл им се усмихна уморено.
— Можеш да отидеш при нея, Самюъл, но само за малко. Ясно ли е? Майка ти има нужда от почивка.
Хети тръгна с момчето, но след няколко минути Самюъл се върна сам. За миг той остана на вратата на кухнята, като се оглеждаше с невиждащи очи, сякаш беше заслепен, и се опитваше да разбере къде се намира. След това погледът му се спря върху Майкъл.
Майкъл се беше отпуснал в един стол до масата и наблюдаваше момчето, като се опитваше да потисне паниката, която го обземаше. Някак си той бе знаел, че това ще се случи, че Самюъл ще дойде при него, за да поиска обяснение и някаква утеха срещу ужаса от това, че за малко не беше изгубил майка си.
Читать дальше