Гюстав Емар - Отмъщение

— Благодаря ви от името на моя приятел, господин комендант!

— А сега, господа се прощавам с вас… От душа желая и тази експедиция да бъде така успешна, както предишната!

— Бог ще ни помогне, господин комендант — каза ловецът. Офицерът, ловецът и войникът заедно излязоха от кабинета на коменданта, за да приготвят всичко необходимо за пътуването и да имат възможност да тръгнат още същата вечер, както настояваше Берже. Нощта беше тъмна. Започваше да вали. С изключение на часовоите във форта всички спяха. Никой не знаеше за експедицията. Последният закъснял участник в нея стисна ръката на коменданта и бързо изчезна в мрака…

Баронът, Берже и двамата войници вървяха един до друг. Ловецът сам бе поискал това. Той знаеше, че французите не познават добре страната и не достатъчно бяха привикнали кьм нощни походи по толкова изровената повърхност на местността. Можеха да се заблудят, ако ги остави сами на себе си. Това би породило двойно неудобство: първо, губене на безценно време и, второ, би се вдигнал издайнически шум. Вървяха предпазливо. Ловците не продумаха нито дума помежду си, докато не стигнаха мястото на нападението в около два часа през нощта. От самото им излизане от форта валеше дъжд, който полека-лека ставаше проливен. Като стигнаха гората, канадецът рязко изсвири — условен знак за спиране. После извика при себе си двама-трима ловци и поговори с тях шепнешком няколко минути. За по-малко от час построиха обширна колиба, под чийто покрив се скри на сушина целият отред. Събраха и съчки, с които, макар и влажни, успяха да накладат и огън. Червеникавите пламъци запращяха весело и постоплиха французите. Облеклото им започна да дими, обви ги облаче сива пара. Възвърнаха си доброто настроение. Забравиха умората. Свити около огьня, в чиято паст непрекъснато хвърляха храна, ловците си бъбреха оживено. Барон Дьо Грини се любуваше на безгрижието им, което не пречеше на дисциплината. Подчиняваха се и на най-малката заповед на Берже, когото сами бяха избрали за свой началник. Но трябва да се отбележи, че и той проявяваше към тях грижа и уважение. Казваше им винаги не „Аз искам“, а „Моля ви!“ или „Струва ми се“. След час пет-шест души станаха и излязоха навън. Берже постла в единия ъгъл куп кожи. Когато французите се стоплиха добре, а облеклото им бе почти изсъхнало, канадецът ги накара да легнат върху импровизираната постеля… Пропуснаха утрото — събудиха се по-късно. Слънцето грееше ярко. Птиците пееха весело в листака. Времето се беше оправило. Денят обещаваше да бъде прекрасен. Канадецът седеше в колибата до огьня и с вид на философ пушеше лулата си. Щом забеляза, че и останалите са се събудили, им кимна приветливо. Мъжете отидоха при него и насядаха край огьня.

— Е — каза ловецът, — нещата вървят добре. Вие изглеждате така свежи и бодри, както подобава на истински бойци…

— Учението не ни се отдава лесно, но се стараем — смеейки се, отговори баронът.

— Докато спяхте, ви намерих малко дрехи. Наистина, не са толкова скъпи като вашите, но са по-подходящи за похода и ви моля да се преоблечете веднага.

— За всичко сте се погрижили, приятелю мой — с благодарност отговори баронът.

Берже подаде на него и двамата войници приготвеното облекло, което по всичко приличаше на облеклото на ловците канадци. Тримата французи го облякоха веднага.

— А сега какво ще правим?

— Първо ще закусим. Някои от нашите спътници са ходили тази нощ на лов, така че си имаме дивеч. После ще организираме съвет.

— Отлично! А къде ще денем мундирите си? Нима ще го носим със себе си?

— Безполезно е, само ще ни пречат. Ще ги скрия на такова място, че да можете да ги намерите, когато ви потрябват.

Канадецът взе съблечените френски дрехи, внимателно ги сгъна и ги уви в няколко еленови кожи, които завърза.

— Готово — каза той. — Един от моите хора ще изкопае яма до някое дърво, ще сложи вързопа в ямата, която ще засипе. Такива скривалища са всъщност гардеробите на ловците.

В тази минута влязоха канадците. След размяна на обичайните поздрави, всеки седна до огьня и закуската започна. Тя не се отличаваше с особено разнообразие — такива бяха закуските на ловците. Хапнаха и запалиха лулите си. По знак на Берже съветът започна.

Канадецът от уважение даде думата първо на барон Дьо Грини, но младият човек се извини и отказа да дава съвети.

— Драги Берже — каза той, — намирам се в непозната за мене страна. Преследваме хора, чиито обичаи и нрави са ми съвършено неизвестни. Моето мнение, което би имало стойност, ако ставаше дума за редовна войска и европейска война, при сегашните обстоятелства няма никакво значение. Затова, бъдете така добър, моля ви, избавете ме от необходимостта да изказвам мнението си. Тези храбреци много по-добре от мен знаят какво трябва да правят. Приемете ме като ваш войник, друго не искам… Готов съм да служа за пример при изпълнението на всички ваши заповеди. Избрах си тази роля като единствено подходяща за мен.