Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Penaflel, Monumentos del arte mexicano antiguo, cmp. 154, препечатан от Leo Wiener, Mayan and Mexican Origins (Кембридж, 1926 г.), таб. IV, фиг. 8.

Wiener, цит. произв., таб. IV, фиг. 13; таб. VII, фиг. 14, препечатка от Codex Nuttall, стр. 16, 36, 43, 49.

Codex Dresdensis, стр. 34 и др., препечатан от Wiener, фиг. 112–116.

В. de Sahagun, Historia general de las cosas de Nueva Espana (Мексико, 1896 г.), том I, гл. 5; Wiener, стр. 68; виж фиг. 75.

Прев. В. Karlgren, Some fecundity symbols in ancient China (The Bulletin of the Museum of Far Eastern Antiquities, N2, Стокхолм, 1930 г., стр. 1–54), стр. 36.

Karlgren, цит. произв. Виж отношенията перли (раковини) — Луна в Granet, Danses et Légendes de la Chine ancienne (Танци и Легенди на древен Китай) (Париж:, 1926 г.), стр. 480, 514 и др.

J.-J. de Groot, Les Fêtes annuellement célébrées a Emouï. Etude concernant la religion populaire des Chinois (Годишните празници в Емуи. Проучване на народната религия на китайците), (Париж, 1886 г.), т. II, стр. 491. Отношения между луната и водата, пак там, стр. 488 и сл. Влияние на Луната върху бисерите, стр. 490 и сл.

P. Saintyves, L’Astrologie populaire, étudiée spécialement dans les doctrines et les traditions relatives à l’influence de la lune, (Народната астрология, проучена специално в ученията, преданията и традициите, отнасящи се до влиянието на луната) (Париж, 1937 г.), стр. 231 и сл.

Виж Aigremont, Muschel und Schnecke als Symbol der Vulva einst und jetzt (Anthropophyteia, 1909 г., VI, стр. 35–40); J. J. Meyer, Trilogie altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, стр. 233. Виж също списание Man, 1939–1942 г.

Виж Andersson, Children of the yellow earth. Studies in prehistoric China (Лондон, 1934 г.), стр. 305. Неолитният женски идол, публикуван от Dr. Kurt Singer (Cowrie and Baubo in early Japan, стр. 51) представя една чудовищна вулва, която всъщност е само гигантска черупка, провесена на въже. Двучерупчестата раковина играе роля в мита за повторното раждане на О-Кунинуши. Според Курт Сингер, идолът би могъл да представлява Ама-но-Узуме-но-Микото, „Страшната Жена от Небето“, която танцува с повдигната рокля usque ad partes privatas (както се изразява Chamberlain) и която, чрез предизвикания от нея смях, принуждава Богинята-Слънце Аматерасу да излезе от пещерата, където се е скрила. Натуралистите от XVIII в. основавали своите класификации на мидите върху приликите с вулвата. В The evolution of the Dragon (Манчестер, 1919 г.), G. Elliot Smith цитира следните редове от Естествената история на Сенегал (XVIII в.) на Adamson: „Concha Venerea sie dicta quia partem foemineam quodam modo repraesentat: externe quidem per labiorum fissuram, interne vero propter cavitatem uterum mentientem.“

Andersson, Children of the yellow earth, стр. 304. Виж също C. K. Meek, Man, 1940 г.,N 78

Andersson, пак там, стр. 304. Девойките Тиаги носят черупката на мекотело като символ на девствеността си; щом станат пълноценни жени, те трябва да я свалят от себе си.

Kunz и Stevenson, The Book of the Pearl, стр. 309, където е цитиран Sourindro Mohan Tagore, Mani-Mâlâ or a treatise on Gems (Калкута, 1881 г.).

Виж J. W. Jackson, Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 101; De Groot, The religions system of China, том I, Найден, 1898 г.), стр. 217, 277

Kunz u Stevenson, цит. произв. стр. 307 и др.

Виж Charles Picard, Les religions préhelléniques, стр. 60, 80 и др.

W. Déonna, Aphrodite a la coquille (Афродита с раковината) (Revue Archéologique, ноември-декември 1917 г., стр. 312–416), стр. 399.

Déonna, стр. 400. Hugo Winckler поддържа тезата за вавилонския произход на гръцката дума margarites, която, според него, произлиза от mâr-gallittu чрез асимилацията на l в r (както при Diglat-Tigris); виж Winckler, Himmels-und Wellenbild der Babylonier, 2-po изд., Лайпциг, 1903 г., стр. 58, бел. 1. Виж; изложнието на хипотезите за произхода на думата margarites в Theologisches Wörterbuch zum Neuen Testament (G. Kittel), т. IV, стр. 476.

Виж Dictionnaire des antiquités, s.v. Butina; Forrer in Reallexicon, s.v. Muschelschmuck; Pauly-Wissova, s.v. Margaritai; Déonna, стр. 406; G. Bellucci, Parallèles ethnographiques (Перуза, 1915 г.), стр. 25-27; U. Pestallozza, Sulla rappresentazione di un pithos arcaico-beotico (Studi е Materiali di Storia délie Religioni, том XIV, 1938 г., cmp. 12–32), стр. 14 и сл.; Hoernes-Menghin, Urgeschichte der bildenden Kunst in Europa (Виена, 1925 г.), стр. 319, фиг. 1–4 (фигурки във формата на раковини, произхождащи от Тракия).

J. J. Meyer, Trilogie Altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, cmp. 29.

J. W. Jackson, Shell-Trumpets and their distribution in Old and New World (Manchester Memoirs, 1916 г., N8), стр. 7.

Hornell, The sacred Chunk of India (Madpac. Fisheries Publications, 1914 г.), цитиран също от Jackson, The Aztec Moon-Cult, стр. 2–3. Виж и Arnould Locard, Les Coquilles sacrées dans les religions indiennes (Annales du Musée Guimet, т. VU, cmp. 292–306).

Jackson, The Aztec Moon-Cult, навсякъде.

Kingsborought, Antiquities of Mexico (Лондон, 1831–1848 г.), т. VI, стр. 203.

J. W. Jackson, The Money-Cowry (Cypraea moneta, L.) as a sacred objet among American Indians (Manchester Memoirs, том 60, N4, 1916 г.), стр. 5 и сл.

Виж книгата ни Шаманизъм, стр. 343 и сл.