Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Например Mahabhârata, XIII, 41, 3 исл., където Випула „бе подчинил сетивата на Руки чрез връзките на Йога“ (babandha yogabandhâiç ca tasyâh sarvendriyâni sah: виж моята книга Yoga. Essai sur les origines de la mystique indienne (Йога, Есе за произхода на индийската мистика), Париж-Букурещ, 1936 г., стр. 151) Виж също Ananda K. Coomaraswamy, „Spiritual Paternity“ and the „Puppet-Complex“ (в Psychiatry, VIII, N 3, август 1945 г., стр. 25–35, специално стр. 29 и сл.

S. Langdon, Semitic Mythology (Бостън, 1931 г.), стр. 109. Много вавилонски храмове са наречени markas shamê и irshiti, „Връзка между Небето и Земята“, вж. Е. Burrows, Some cosmological patterns in babylonian religion (в тома Labyrinth, издаден от S. H. Hook, Лондон, 1935 г., стр. 45–70), стр. 47–48, бел. 2. Едно древно шумерско наименование на храма е „dimgal на религията“. Burrows (стр. 47, бел. 7) предлага то да се превежда като „Great binding post“; dim = „post“, и т.н. а също и „горе“ ; вероятно dim = „to bind, thing to bind to, thing to bind with“. В този случай символиката на „връзването“ е вместена в по-обширна група, която бихме могли да наречем „символика на Центъра“.

The link of all Creation, превод на Hughes в Everyman’s Libraiy, стр. 193). Знакът, преведен с „link“ е ttsi (Giles 4062), а той е с много значения: „dependence, fastening, tie, link, nexus, chain, lineage и т.н.“; виж. A. K. Coomaraswamy. The iconography of Dürer’s „Knots“ and Leonardo’s „concatenation“ (в The Art Quarterly, Спринг, 1944 г., стр. 109–128), стр. 127, бел. 19.

Сравни с лабиринтите във формата на възли при погребалните ритуали и вярвания на Молекула; A. Bernard Deacon, Geometrical Drawings from Malekula and other Islands of the New Hebrides (в Journal of the Antropological Institute, том LXVI, 1934 г., стр. 129–175); също Malekula. A vanishing people of the New Hebrides (Лондон, 1934 г.) по-специално стр. 552 и сл.; John Layard, Totenfahrt auf Malekula (в Eranos-Jahrbuch 1937, Цюрих, 1938 г.), стр. 242-291; също Stone Men of Malekula (Лондон, 1942 г.), стр. 340 и сл., 649 и сл. Сравнителни тълкувания, W. F. Jackson Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Albae Vigiliac, XV, Амстердам-Лайпциг, 1941 г.)

Виж книгата ни Techniques du Yoga, passim. В своята статия The iconography of Dürer’s „Knots“, A. K. Кумарасвами е разгледал метафизическите свойства на възлите и тяхното безсмъртие през вековете, както благодарение на народното изкуство, така и на някои художници от Средновековието и Ренесанса.

Виж книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase.

Durohâna and the „waking dream“, в Art and Thought (A Volume in Honour of the late Dr. Ananda K. Coomaraswamy, Лондон, 1947 г.), стр. 209–213.

Виж нашия Traité d’Histoire des Religions, стр. 408 и сл.

Историко-културната школа на W. Schmidt и W. Koopers е направила досега големи услуги на историята на религиите, но тезите, поддържани от нейните представители са толкова крайни и водят до такава „историцизация“ на човека, че на практика унищожават всякаква духовна спонтанност. Ако е вярно, че човекът може да бъде схващан само като историческо същество, то не по-малко вярно е и обстоятелството, че водени от своята природа, хората се противопоставят на историята и дори се мъчат да я унищожат и, използвайки всички възможни средства, се стремят да намерят отново „рая“ на безвремието, където положението им да бъде не толкова „историческо“, колкото „антропологическо“ (виж: книгата ни Le Mythe de l’Éternel Retour).

Виж W. Koppers, Zentralindische Fruchtbarkeitsriten und ihre Beziehungen zur Induskultur (в Geographica Helvetica, I, 1946, Heft 2, cmp. 165–177), стр. 168 и сл.

Виж J. Marshall, Mohenjo-Daro and the Indus Civilization (Лондон, 1931 г), том I, клише XII, 8. 17.

Колкото до въпроса за ритуалната функция на възлите в егейските религии (Arthur Evans, The palace of Minos, I, стр. 430 и сл.), той все още не е намерил своето решение: отричана от M. P. Nilson, който я свежда до чисто декоративна по значение (Minoan-Mycenaean Religion, Лунд, 1927 г., стр. 137, 349 и сл.), тази ритуална функция бе наскоро потвърдена от Axel W. Persson, The Religion of Greece in prehistoric times (Бъркли и Лос Анжелис, 1942 г.), стр. 38 и стр. 68. Виж също Charles Picard, Les Religions préhélléniques. Crète et Mycènes (Париж, 1948 г.), стр. 194–195.

G. F. Kunz и Charles Hugh Stevenson, The Book of the Pearl (Лондон, 1908 г.) са събрали значителна документация относно разпространението на перлите; J. W. Jackson, The geographical distribution of the use of Pearls and Pearl-shells (стр. 53,’Манчестер, 1916 г.; изложението, публикувано отново в тома Shells as Evidence of the migration of Early Culture, Манчестер, 1917 г.) допълва сведенията на Кунц и Стивънсон. Огромната библиография относно магическата функция на раковините може да се намери в статията на W. L. Hildburgh, Cowrie-shells as amulets in Europe (Folk-Lore, том 53–54,1942-1943 г., стр. 178–195). Виж също различните приноси към проблема, публикувани в сп. Man: октомври 1939 г. N 165, стр. 167 (г-ца М. A. Murray, The meaning of Cowrie-shell, смята, че магическата стойност на кори-mo (вид бяла раковина, употребявана като монета или за гадаене в Индия и Сенегал — Б. пр.) се дължи на приликата му с полузатворено око); януари 1940 г., N 20 (Мъри отговаря на Шепард); N 61, стр. 50–53 (Д-р Курт Зингер, Cowrie and Baubo in early Japan, прави достояние на читателите си една японска статуетка от епохата на неолита, при която бие на очи голямата прилика на раковината с вулвата); N 78 (Ч. К. Миик, Cowrie in Nigeria), N 79 (M. Д У. Джефрис, Cowrie shells in British Cameroun: несъгласие с хипотезата на г-ца Мъри), N101 (Балкани), N102 (Дж. X. Хътънс; Нога Хилс); 187 (Грегсън, Централни провинции, Индия); 1941 г., N 36 (Ч. К. Миик; Нигерия); N37 (Фиджи, Египет, Саксонски земи); 1942 г., N 71 (Джефри: Cowrye, Vulva, Eye).