Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Да разгледаме сега в нейната цялост морфологията на връзките и на възлите в магическата практика. Най-важните факти бихме могли да класираме в две големи категории: 1) магическите „връзки“, използвани срещу човешките неприятели (във войната, при магьосничеството) и обратната операция — „срязване на връзките“; 2) влияещите благотворно възли и връзки, средства за отбрана от дивите животни, от болестите и магиите, от демоните и смъртта. Ще се задоволим с няколко примера. В първата категория, например, бихме могли да цитираме магическите примки, заложени на неприятелите (Atharva Veda, II, 12, 2; VI, 104; VIII, 8, 6), въжетата, опънати от принца по пътя на вражеските войски (Kauçîtaki Samhitâ, XVI, 6), закопаното в земята въже в близост до къщата на някой неприятел или пък скрито в лодката му, за да се преобърне тя във водата, 115накрая възлите, които причиняват всички видове злини, както в древната магия 116, така и в съвременните суеверия. 117Що се отнася до „срязването на връзките“, то вече е използвано в Atharva Veda (напр. VI, 14, 2 и сл.); и ако продължим все в този дух, често четем в етнографската литература, че, като предпазно средство, по хората не бива да има никакъв възел през някои критични периоди от живота им (напр. раждане на дете, сватба, смърт) 118.

Към втората категория могат да се причислят всички обичаи, които приписват на възлите и на връзките лечебна функция, като средство за защита от демоните, за съхранение на магическо-жизнената сила. Още в древността 119, болната част от тялото се овързвала, за да оздравее, а и до днес тази практика е твърде обичайно явление в народната медицина. 120Още по-широко разпространен е обичаят да се защитава човека от болестите и демоните с помощта на възли, на върви и на въжета, 121най-вече по времето, когато жената ражда. 122Почти навсякъде по света се носят възли като амулети. 123Друг доста показателен факт е, че се използват възли и върви при брачния ритуал, за да се защитят младоженците 124, макар да се знае, че точно възлите биха могли да попречат на консумирането на сключения брак. Но въпросната многозначност е от онези, които се наблюдават при всички магическо-религиозни използвания на възлите и на връзките. Възлите както предизвикват болестта, така или я отстраняват, или пък изцеляват болния; мрежите и възлите или омагьосват, или пазят от лошата магия; в едни случаи те предпазват новородените, в други ги разболяват; докарват смъртта, но и я отдалечават. Накратко казано, същественото при всички магически и магическо-медицински ритуали е насочването на силата, съдържаща се в дадено „връзване“, във всяко „връзващо“ действие. Впрочем, насочването може да бъде позитивно или негативно, като това противопоставяне следва да се възприема в смисъла на „благотворно“ и на „злотворно“, или в смисъла на „защита“ и на „нападение“.

Без съмнение, всички тези вярвания и ритуали ни въвеждат в областта на магическото мислене. Но дали фактът, че въпросните народни практики са свързани с магията ни дава правото да смятаме общата символика на „връзването“ като нещо сътворено единствено от магическото мислене? Според нас, не. Дори ако ритуалите и символите на „връзването“ при индоевропейците съдържат пъклено-лунни елементи и, следователно, свидетелстват за силното влияние на магията — което никак не е сигурно! — все пак трябва да се обяснят и други документи, свидетелстващи не само за автентично религиозно изживяване, но и за едно генерално схващане за човека и за света, което е истински религиозно, а не магическо. Прегледът, който направихме на данните от Месопотамия, например, показва, че те не се поддават като цяло на магическо тълкуване. Нещата при евреите са още по-ясни: вярно, че в Библията се говори за „примки на смъртта“ (например: „вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха“ — из „Втора книга Царства“, гл. 22:6; виж също из „Псалтир“ Псалом 17:6: „вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели“ или Псалом 114:3-4: „Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб. Тогава призовах името Господне: Господи! избави душата ми“). Но самият Господ Бог е страшния владетел на тези връзки и Пророците го описват с мрежа в ръка, с която ще накаже виновните: „Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля…“ ( Книга на пророк Осия, гл. 7:12); „И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон…“ (Книга на пророк Иезекииля, гл. 12:13, виж почти същия текст и в гл. 17:20); „Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа…“ (пак там, гл. 32:3). И Иов, в своята толкова дълбока и истинска религиозна вяра, използва същия образ, за да опише всемогъществото на Господа: „знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота“ (Книга на Иова гл. 19:6). Обаче и християните-евреи са знаели, че демонът „връзва“ болните (например в Евангелие от Лука, гл. 13:16 се казва: „А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години…“), затова са говорели за Върховния Бог като за „владетел на връзките“. Така, при един и същи народ срещаме магическо-религиозна многозначност на „връзките“: връзки на смъртта, на болестта, на магията, но и връзки на Бога. 125„Мрежа е метната над всички живи същества“, писа равинът Акиба (Pirkê Abôt, 3, 20); Шефтеловиц, стр. 11). Формулировката е много сполучлива, защото не изразява някакво изключително „магическо“ или „религиозно“ виждане за живота, а цялата сложност на положението на човека в света; и, ако си послужим с една станала вече модна терминология, бихме казали, че тя изразява положението на самия съществуващ.