Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Болест и смърт — това са двата елемента на магическо-религиозния комплекс на „връзването“, които почти навсякъде по света са се радвали на изключителна популярност и затова смятаме за уместно да проучим дали тяхното разпространение не би могло да изясни някои аспекти на разглеждания от нас въпрос. Но преди да изоставим индийската следа, нека се опитаме да съставим схема на основните групи, които установихме по тези земи: 1) Варуна, Великият Асура, връзва по магически начин виновните и на него му се молят или да не връзва, или да развързва; 2) Вритра обвързва Водите и някои аспекти от мита за него отговарят на нощната, лунната, водната страна на Варуна, доколкото тези разновидности на големия Бог изразяват „непроявеното“ и „обграденото, скованото“; 3) Индра, подобно на Агни и Сома, освобождава хората от връзките на Варуна и от веригите на божествата на смъртта: той „срязва“ или „счупва“ тези „връзки“, „вериги“, точно както е казано в мита, че реже, раздробява и т.н. тялото на Вритра; значи, освен военните средства, които са му присъщи и даже изключително негови, когато иска да победи магьосника Вритра, той също прибягва до „магически средства“: във всеки случай „връзките“ не представляват основната му черта, дори ако примката трябва да бъде смятана за едно от оръжията му; 4) тъкмо напротив, примките, въжетата, възлите са характерни за божествата на смъртта (Йама, Нирти) и демоните-причинители на различните болести; 5) накрая, в „популярните“ части от ведическите книги, вълшебствата, насочени против връзките на тези демони не са по-малобройни от магическите „връзвания“, предназначени за човешките неприятели.

Очевидно е, че дори когато са така резюмирани, нещата не стават по-прости и ясни. И все пак се открояват известни специфични черти: в митическия план на божествените подвизи, от една страна изпъква магическото бездействие на Варуна и на Вритра и, от друга страна, действеността на Индра; в човешкия план на болестите и смъртта се налага значението на примките и на възлите при пагубните божества или при демоните, както и магическото използване на „връзването“, било в народната медицина, било при вълшебствата. Така, още от ведически времена, макар да си остава характерна, съставна част на зоната на магическото владичество, комплексът на „връзването“ все пак излиза извън нея както нагоре (космологическо ниво: Вритра), така и надолу (гибелно ниво: Йама, Нирти и ниво „магьосничество“). Да се опитаме да видим какво ново би внесло в тази наша схема едно сравнение с другите индоевропейски области.

Твърде е вероятно Гюнтертовите твърдения да са основателни (цит. произв., стр. 154) и удостовереното от надписите име на тракийския бог Дарзалес наистина да се обяснява с корен, съдържащ понятието „връзвам“ (авест. darezeili, „връзвам“, daraэz, „въже, примка“), но за съжаление не знаем почти нищо за този бог. 85Същата етимология несъмнено важи и за името на гетско-тракийския бог Дерзелатес, който е добре познат в Одесос 86, където се чествали darzaleia за добив на по-богати реколти 87; съществуването му е удостоверено и в Томис чрез халките, носещи надписа Derzo 88, както и това на трако-фригийската богиня Бендида 89, на литовеца Бентис 90и на илира Биндус. 91За съжаление, много малко неща се знаят за последните двама; дали пък човешките жертвоприношения, които са правели илирите, не са били посветени на Биндус?

Още по-показателни за специалистите и учените са някои ритуали, запазени до наши дни както в германските области, така и по трако-фригийските и кавказки земи. Изхождайки от големия годишен религиозен празник на семноните, населявали някога района между Одер и Ниса, Тацит (Germania, 39) обяснява, че присъстващите можели да участват в него едва след като се вържели (nemo nisi vinculo ligatus ingreditur). В своя обширен коментар, подкрепен с многобройни паралелни сравнения, Клос (стр. 564 и сл.; 609 и сл.; 643, 668) схваща този ритуал като свидетелство за подчиненост спрямо националното божество (стр. 566), докато Петадзони 92го смята по-скоро за някакъв вид средновековен съд чрез изпитание. Както и да е, ние имаме всички основания да го сравняваме с посвещаващите церемонии в чест на Митра, при които новопосветеният стоял с ръце, вързани с въже на гърба. 93Може да се мисли също и за желязната халка, която шатите носели „като верига“, докато убият първия си неприятел (Germania, 31), за ритуалното оковаване във вериги при албанците (Страбон, IX, 503), както и за веригите, носени от грузинските поклонници на „Георгий Белия“ 94, за ритуалите на „връзването“ на арменските царе (Тацит, Annales, XII, 45; Клос, стр. 619) и за някои съвременни албански обичаи. 95При всички споменати ритуали изпъква най-вече раболепното поведение на вярващия, който се представя като роб или пленник пред своя господар. Така „връзването“ се конкретизира в нещо като белег на васалност. 96Клос (стр. 620) има може би право да приписва ритуала на семноните на влиянието на илирите и да смята, че той спада направо към лунарно-пъкленото културно ниво, чийто център е разположен в южните райони. 97Но извън този ритуал, при древните германци се срещат и други елементи, които се вместват пак в същия комплекс на „връзването“: така например, ритуалната смърт чрез обесване обяснява епитета, използван за Один — „бог на въжето“ (Haptagud, Клос, стр. 609); така, германските богини на смъртта също теглят мъртъвците с въже 98и войнстващите богини (староскандинавската Disir, старогорнонемската Idisi) връзват тези, които те искат да повалят. 99Трябва да запомним тези черти, тъй като напомнят за прилаганата от Йама и Нирти техника; впрочем, те ще добият още по-ясни очертания от фактите, които ще изложим по-нататък.