Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Както видяхме, стълбата е носител на извънредно богата и същевременно идеално взаимообвързана символика: тя изобразява пластично прекъсването на дадено ниво и така прави възможен прехода от един начин на съществуване към друг; или, ако погледнем нещата в космологически план, тя прави възможна връзката между Небе, Земя и Ад. Ето защо стълбата и изкачването играят съществена роля както при свързаните с посвещението ритуали и митове, така и при погребалните обреди, без изобщо да споменаваме ритуалите при възкачването на престола на царете или на жреците или пък при сватбените обреди. Впрочем, знае се, че символиката на изкачването и на стъпалата се среща доста често в психоаналитичната литература, което означава, че в случая става дума за архаична изява на човешката психика, а не за „историческо“ творение, за нововъведение, свързано с определен исторически момент (като например древния Египет или ведическа Индия и т.н.). Тук ще се задоволим с един-единствен пример за спонтанно преоткриване на тази първична символика. 27

Жюлиен Грийн отбелязва на 4 април 1933 г. в своя Дневник: „Във всичките ми книги мисълта за страха или за каквото и да било друго малко по-силно душевно вълнение изглежда неизменно свързана по необясним начин със стълба. Забелязах го едва вчера, докато преглеждах написаните от мен романи… (Следва изброяване на творбите.) Питам се как съм могъл толкова често да повтарям влиянието й върху мен, без изобщо да го забележа. Когато бях дете, все сънувах, че някой ме преследва по една стълба. Като малка, майка ми е изпитвала същите страхове; може би и аз нося следа от тях…“

Сега знаем защо мисълта на френския писател за страха е била свързана точно с образа на стълбата и защо всички драматични събития, описани в творчеството му — любов, смърт, престъпление — стават на стълба. Изкачването или възнасянето символизират пътя към абсолютната действителност; и в съзнанието на несведущия приближаването, достъпът до нея предизвиква двойнствено чувство на страх и радост, на привличане и отблъскване и т.н. Мислите за освещаване, смърт, любов и избавление се съдържат в символиката на стълбата. Действително, всеки от тези начини на съществуване представлява скъсване със състоянието на невежество, тоест с онтологичното човешко ниво: чрез любовта, смъртта, светостта, метафизическото познание, човекът преминава, както е казано в Brihâdaranyaka Upanisad, от „нереалното в действителността“.

Не бива обаче да се забравя, че стълбата символизира всички тези неща, защото се смята, че тя се издига в „център“, защото прави възможна връзката между различните нива на съществото и, накрая, защото е само конкретна формула на мистическата стълба, на лианата или на паяжината, на Космическото Дърво или на Всемирния Стълб, свързващи трите космически зони.

Видяхме, че не само се е смятало, че храмовете се намират в „Центъра на Света“, но че и всяко място, където свещеното се е вмествало в светското пространство, е било възприемано като „център“. И свещените пространства можели да бъдат построени. Но строежът им представлявал своего рода космогония, сътворение на света; това било смятано за нещо напълно естествено, понеже, както вече казахме, светът бил създаден от ембрион, от един център. Така например, строежът на ведическия олтар на огъня възпроизвеждал сътворението на света, а самият олтар бил микрокосмос, един imago mundi. Водата, с която се размесва глината, се казва в Çatapatha Brâhmana (I, 9, 2, 29; VI, 5, 1 и сл. и т.н.), е първичната Вода; служещата за основа на олтара глина е Земята; страничните стени представляват Атмосферата и т.н. (Би трябвало може би да се добави, че постройката включва и строежа на космическото Време, но тук нямаме възможност да засягаме и този въпрос; виж Le Mythe de l’Éternel retour (Митът за Вечното Завръщане), стр. 92 и сл.)

Затова смятаме, че е безполезно да продължаваме да задълбаваме все в тази насока: историята на религиите познава множество ритуални постройки на „Център“. Ще отбележим само едно нещо, което ни се струва значимо: колкото повече древните свещени места, храмове или олтари (жертвеници) губят от своята религиозна сила на въздействие, толкова по-често се откриват и прилагат други геомантически, архитектурни или иконографски формули, които, в края на краищата, представляват същата символика на „Центъра“, макар понякога това да става по доста любопитен начин. Ще посочим само един пример: строежа и функцията на мандала. 28Този термин означава „кръг“; в тибетските предания той е ту „център“, ту „това, което окръжава“. Всъщност, мандала представлява поредица от кръгове, били те концентрични или не, изписани в квадрат; в тази диаграма, изрисувана на земята с цветни конци или с оцветен оризов прах, заемат място различните божества от тантрическия пантеон. Така, мандала е един imago mundi и, в същото време, символичен пантеон. За новака, посвещението означава между другото да проникне във всяка от зоните и да достигне до различните нива на мандала. Ритуалът на проникването може да бъде смятан за еквивалент на добре познатата ни ритуална процесия около някой храм (pradakshina) или на постепенното издигане, от тераса на тераса, до „чистите земи“, намиращи се на най-високото място в храма. От друга страна, въвеждането на новопосветения в мандала може да бъде отъждествено с посвещението чрез проникване в лабиринт; впрочем, някои мандала приличат досущ на лабиринт. Затова би могло да се приеме, че подобно на лабиринта, мандала има поне двойна функция. От една страна, навлизането в изрисувана на земята мандала е равнозначно на посвещение, а от друга страна мандала „защитава“ новопосветения от всички вредни за него външни сили и същевременно му помага да се съсредоточи, да намери своя собствен „център“.