Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Върхът на Космическата Планина е не само най-високата точка на Земята, той е и пъпът на Земята, защото там е започнало сътворението. „Най-Светият създаде света като един ембрион“, гласи един равински текст. „Както ембрионът расте от пъпа, така и Господ е започнал да създава света от пъпа и оттам той се е разпространил във всички посоки“. „Светът е бил създаден, започвайки от Сион“, се казва в друг текст. Същата символика откриваме и в древна Индия: според Риг Веда, Вселената е била зачената и е започнала да се разширява от една изходна централна точка (виж Трактат, стр. 418; Митът, стр. 26).

Подобно на космологията, създаването на човека също е станало на една централна точка, в центъра на Света. Според месопотамските предания, човекът е бил оформен на „пъпа на земята“, там, където се намира също Dur-an-ki, „връзката между Небето и Земята“. Ормузд създава първия човек — Гайомар в центъра на Света. Раят, където е бил сътворен от кал Адам, се намира, разбира се, в центъра на Космоса. Раят е бил „пъпа на Земята“ и, според едно сирийско предание, е бил разположен „на планина, по-висока от всички останали“. В сирийската книга „Пещерата на съкровищата“ пише, че Адам е бил създаден в центъра на света, на същото място, където по-късно щял да се издига кръстът, на който е бил разпънат Христос. Идентични предания са се запазили през вековете в юдейството. Юдейският апокалипсис и midrash уточняват, че Адам е бил оформен в Йерусалим. Тъй като Адам е бил погребан на същото място, където е бил сътворен, тоест на Голгота, кръвта на Всевишния ще изкупи и него (виж Трактат, стр. 417 и сл.; Митът, стр. 22 и сл.).

Най-разпространеният вариант на символиката на Центъра е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и което, подобно на ос, поддържа трите Свята. Ведическата Индия, древният Китай, германската митология познават не по-зле от „първобитните“ религии, но под различни форми, това Космическо Дърво, чиито корени проникват надълбоко, чак до Ада, а клоните му докосват Небето. В централните и северноазиатските митологии, неговите седем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни небета. Нямаме намерение да се разпростираме по-нашироко върху сложната и комплексна символика на Дървото на Света. 19По-интересно за нас сега е да видим каква е ролята му в „ритуалите на центъра“. Изобщо може да се каже, че по-голямата част от свещените или ритуални дървета, които срещаме в историята на религиите, са само несъвършени копия на образцовия първообраз, какъвто е Дървото на Света. Тоест, смята се, че всички свещени дървета се намират в Центъра на Света и че всички ритуални дървета или стълбовете, които се освещават преди или по време на някоя религиозна церемония, сякаш са изхвърлени по магически начин в Центъра на Света. Ще се ограничим само до няколко примера.

Във ведическа Индия, жертвеният стълб (ущра) е направен от дърво, отъждествявано с Всемирното Дърво. Докато го поваля, извършващият жертвоприношението жрец се обръща към него със следните думи: „Не раздирай с върха си Небето, не наранявай с центъра си атмосферата…“ Очевидно, в случая става дума за самото Дърво на Света. От материала на това Дърво се прави жертвеният стълб, който така се превръща в своего рода космическа подпора: „Издигай се, о Повелителю на гората, на върха на земята!“, го приканва Rig Veda, III, 8,3. „С върха си ти поддържаш Небето, със средната си част изпълваш въздуха, с крака си затвърдяваш Земята“, провъзгласява Çatapatha Brâhmana, HI, 7, 1,4.

Поставянето и освещаването на жертвения стълб представлява ритуал, посветен на Центъра. Отъждествен с Дървото на Света, стълбът на свой ред се превръща в ос, която свързва трите космически области. Връзката между Небето и Земята става възможна чрез него. А жрецът, който извършва жертвоприношението, се изкачва сам или със съпругата си на небето по този стълб, превърнат ритуално в самата Ос на Света. Като спуска стълба, жрецът се обръща към жена си и й казва: „Ела, да се качим на Небето!“ Тя му отговаря: „Да се качим“ (Çat. Br., V, 2,1,9). Тогава и двамата започват да се изкачват по стълбата. Достигнали до върха и докосвайки главуляка, жрецът се провиква: „Достигнахме Небето!“ (Taittirîya Samhitâ, Çat. Вг., и т.н.) Или пък, като се изкачва по стълбата той разперва ръце (като птица крилете си!) и, стигайки до върха, извиква: „Достигнах Небето, боговете: станах безсмъртен!“ (Taittirîya Samhitâ, 1,7,9, ) „Наистина, гласи Tattirîya Samhitâ (VI, 6, 4, 2), жертвоприносителят си прави стълба и мост, за да достигне по тях небесния свят.“