Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Gesta (лат.) — извършване, действие, акт — Б. прев.

Ab origine (лат.) — от началото — Б. прев.

In illo tempore (лат.) — в онова време — Б. прев.

Templum-tempus (лат.) — храм-време — Б. прев.

Ab initio (лат.) — отначало — Б. прев.

Hic et nunc (лат.) — тук и сега — Б. прев.

Сатурналии — римски празник в чест на бог Сатурн (17 декември), по време на който били елиминирани социалните различия, роби и господари разменяли ролите си — Б. прев.

In statu nascendi (лат.) — в състояние на раждане (прен. — в момент на зараждане) — Б. прев.

Illud tempus (лат.) — онова време — Б. прев.

Imitatio dei (лат.) — подражаване на боговете — Б. прев.

Йерогамия (от гр. hiéros — свещен, и gamos — брак, сватба) — свещен брак — Б. прев.

Онтофания (от гр. on, ontos — битие, това, което е, и phaneros — видим) — проява на битието — Б. прев.

Ad infinitum (лат.) — безкрайно — Б. прев.

Впрочем тази трансцендентност се постига, възползвайки се от „удобен момент“ (кшана) — своеобразно сакрално Време, което позволява „излизането от Времето“ — Б.а.

Aeva (лат.) — вечност, времетраене — Б. прев.

Deus otiosus (dei otiosi) (лат.) — бог, който си почива — Б. прев.

Föns et origo (лат.) — извор и начало — Б. прев.

Leimon (лат.) — пустош, поляна — Б. прев.

Antitypos (гр.) — обратен образ, фигура — Б. прев.

Terra Mater, Tellus Mater (лат.) — Земя Майка — Б. прев.

Kinderbrunnen, Kinderteiche, Bubenquellen (нем.) — детски извор, детски кладенец, детско мочурище — Б. прев.

Humi positio (лат.) — поставяне на земята — Б. прев.

De terra tollere (лат.) — вдигам от земята (= признавам за свое) — Б. прев.

Партеногенезис (от гр. parthenos — девица, genesis — раждане, произход) — раждане без оплождане — Б. прев.

Все пак трябва да уточним, че въпреки значителното му разпространение, митът за космическата йерогамия не е универсален и не е характерен за най-архаичните култури (австралийските, типичните за Огнена земя, арктическите народи и т.н.). — Б.а.

От даоизъм — философска система, едно от най-мощните течения на китайската мисъл, свързано с името на Лао-дзъ — Б. Прев.

Макробий — латински писател от V век, автор на коментари върху Цицерон и на сборник диалози „Сатурналии“ — Б. прев.

Прокъл — неоплатонически философ (412–485) — Б. прев.

Леон Блоа — френски писател (1846–1917), религиозен полемист, автор на памфлети, романи и дневник — Б. прев.

Semen virile (лат.) — мъжко семе — Б. прев.

Terra non arabilis quae fructum parturiit (лат.) — неизорана земя, която роди плод — Б. прев.

Тантризъм — съвкупност от практики и възгледи от индийски произход със силно изразен езотеричен нюанс — Б. прев.

Отрязък сакрално пространство, което в някои типове евроазиатски жилища отговаря на централния стълб и следователно изпълнява ролята на „Център на Света“. — Б. а.

Post mortem (лат.) — след смъртта — Б. прев.

Patterns (англ.) — опростени модели, схеми — Б. прев.

Bull-roarer (англ.) — булроуър (непрев.), който кара бика да реве — Б. прев.

Скарификация — повърхностно ритуално порязване с цел оставяне на белег — Б. прев.

Weiberbünde (нем.) — тайно женско общество — Б. прев.

Менади (гр.) — безумстващи, вакханки, в гръцката митология — спътнички на Дионис — Б. прев.

Regressus ad uterum (лат.) — връщане към утробата — Б. прев.

Амнион (гр.) — най-вътрешната ципа, която обвива зародиша — Б. прев.

Корион (гр.) — външна ципа на зародиша — Б. прев.

Филон — гръцки философ от еврейски произход, роден в Александрия (13 г. пр. Хр. — 54 г.сл.Хр.). Философията му, смесица от Платон и Библията, е оказала влияние върху неоплатонизма и християнската литература — Б. прев.

Гноза (от гр. gnosis — знание) — висше знание за религиозните тайнства — Б. прев.