Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Тук не сме в състояние да разгледаме всички последствия от единството между съдържанието и структурите на безсъзнателното, от една страна, и религиозните стойности, от друга. Само споменахме за това, за да покажем до каква степен дори най-откровено не-религиозният все още споделя, дълбоко в същността си, религиозно ориентирано поведение. Но „частните митологии“ на модерния човек, мечтите, сънищата, фантазиите му и т.н. не успяват да се издигнат до онтологичното ниво на митовете, тъй като не са били изживени от тоталния човек и не превръщат частната ситуация в примерна. Така и страховете на модерния индивид, неговите онирически или въображаеми опити, макар и „религиозни“ от формална гледна точка, не участват, както при homo religiosus , във Weltanschauung и не създават поведение. Един пример ще ни позволи по-добре да схванем разликите между двете категории опити. Несъзнателната дейност на модерния човек не престава да му предлага безброй символи и всеки от тях му предава послание, изпълнява мисия, с цел да осигури психическото му равновесие или да го възстанови. Както видяхме, символът не само „отваря“ Света, но и помага на религиозния да достигне универсалното. Благодарение на символите човекът излиза от своята частна ситуация и се „отваря“ за общото и универсалното. Символите събуждат индивидуалния опит и го преобразуват в духовен акт, в метафизично възприемане на Света. В досег с дърво, символ на Дървото на Света и образ на космическия Живот, човекът от предмодерните общества е способен да достигне най-висша духовност: разбирайки символа, той успява да изживее универсалното . Религиозното виждане за Света и идеологията, която го изразява, му позволяват да оползотвори индивидуалния си опит, да го „отвори“ към универсалното. Образът на Дървото все още се среща често в мисловния акт на модерния не-религиозен човек: той представлява код за неговия вътрешен живот, за драмата, която се разиграва в безсъзнателното и която засяга целостта на психоменталния му мир, а оттам на цялото му съществуване. Но докато символът на Дървото не събуди пълното съзнание на човека, „отваряйки“ го към универсалното, не можем да кажем, че изцяло е изпълнил функцията си. Той само отчасти е „спасил“ човека от индивидуалната ситуация, позволявайки му например да скрие в дълбините някоя криза и временно да възвърне заплашеното си психическо равновесие, но не го е издигнал до духовността, не е успял да му разкрие една от структурите на реалното.

Този пример, струва ни се, е достатъчен, за да ни покаже до каква степен не-религиозният човек от модерните общества все още е подхранван и подпомаган от дейността на безсъзнателното, без при това да достига до чисто религиозен опит и виждане за света. Безсъзнателното му предлага разрешение за трудностите на собственото му съществуване и в това отношение изпълнява ролята на религия, защото преди да превърне едно съществуване в създател на ценности, религията осигурява неговата цялост. В известен смисъл може да се твърди, че при модерните, които се обявяват за не-религиозни, религията и митологията са се „потулили“ в мрака на безсъзнателното — новото означава също, че възможностите да се вмъкне религиозен опит за живота дремят дълбоко в самите тях. От юдео-християнска гледна точка би могло да се каже освен това, че не-религията е равносилна на ново „падение“ на човека: не-религиозният индивид е загубил способността да изживява съзнателно религията и следователно да я разбира и приема; но дълбоко в същността си все още пази спомен за нея, точно както след първото „падение“, макар и духовно заслепен, неговият предшественик, първият човек, Адам, е запазил достатъчно разум, за да може да открие видимите в Света следи от Бога. След първото „падение“ религиозността е била паднала до нивото на разкъсаното съзнание; след второто се е озовала още по-ниско, в дълбините на безсъзнателното: била е „забравена“. Дотук спират разсъжденията на изследователя на историята на религиите. Оттук започва проблематиката, присъща на философа, психолога и теолога.

Andersson, E., Contribution a l ethnographie des Kuta, Uppsala, 1953.

Bertling, C. T., Vierzahl, Kreuz und Mandata in Asien, Amsterdam, 1954.

Daniélou, J., Bible et Liturgie, Paris, 1951.

Daniélou, J., Sacramentum futuri, Paris, 1950.

Dieterich, A., Mutter Erde, Leipzig-Berlin, 1925.

Dumézil, G., Horace et les Curiaces, Paris, 1942.

Dumézil, G., Jupiter, Mars, Quirinus, Paris, 1941.

Dumézil, G., Les Dieux des Indo-Européens, Paris, 1952.

Eliade, M., Aspects du Mythe, Paris, 1963.

Eliade, M., Images et Symboles, Paris, 1952.