Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Eliade, M., Le Yoga. Immortalité et Liberté, Paris, 1954.

Елиаде, M., Митът за вечното завръщане: архетипи и повторение, София, 1994.

Eliade, M., Mythes, rêves et mystères, Paris, 1957.

Eliade, M., Naissances mystiques. Essai sur quelques types d’initiation, Paris, 1959.

Елиаде M., Трактат по история на религиите, София, 1995.

Елиаде, M., Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, София, 1995.

Firth, R., The Work of Gods in Tikopia, London, 1940.

Frazer, Sir James, The Worship of Nature, London, 1926.

Gillen. E, J., The Native Tribes of Central Australia, London, 1938.

Griaule, M., Dieu d’Eau. Entretiens avec Ogotemmêli, Paris, 1948.

Haavio, M., Väinämöinen, Eternal Sage, Helsinki, 1952.

Haudricourt, A., G., Hédin, L., L’Homme et les plantes cultivées, Paris, 1946.

Hentze, C, Bronzegerät, Kultbauten, Religion im ältesten China der Chang-Zeit, Anvers, 1951.

Hentze, C, Tod, Auferstehung, Weltordnung. Das mythische Bild im ältesten China, Zürich, 1955.

Höfler, O., Geheimbünde der Germanen, Frankfurt am Main, 1934.

Jensen, E., Das religiöse Weltbild einer frühen Kultur, Stuttgart, 1948.

Lévi, S., La Doctrine du sacrifice dans les Brâhmanas, Paris, 1898.

Lévy-Bruhl, L., La Mythologie primitive, Paris, 1935.

Mgr Le Roy, La Religion des primitifs, Paris, 1925.

Müller, W, Die blaue Hütte, Wiesbaden, 1954.

Müller, W, Die heilige Stadt, Stuttgart, 1961.

Müller, W, Kreis und Kreuz, Berlin, 1938.

Müller, W., Weltbild und Kult der Kwakiutl-Indianer, Wiesbaden, 1955.

Mus, E, La Notion du temps réversible dans la mythologie bouddhique, Melun, 1939.

Nyberg, B., Kind und Erde, Helsinki, 1931.

Otto, R., Das Heilige, Breslau, 1917.

Pettazzoni, R., Dio, Roma, 1921.

Pettazzoni, R., L’onniscienza di Dio, Turin, 1955.

Peuckert, W., E., Geheimkulte, Heidelberg, 1951.

Rank, C, Die heilige Hinterecke im Hauskult der Völker

Nordosteuropas und Nordasiens, Helsinki, 1949.

Ringbom, L. L, Graltempel und Paradies, Stockholm, 1951.

Rock, J., E, The Na-Khi Näga Cult and related Ceremonies, Roma, 1952.

Sedlmayr, H., Die Entstehung der Kathedrale, Zürich, 1959.

Schurtz, H., Altersklassen und Männerbünde, Berlin, 1902.

Spencer, B., Gillen, E J., The Arunta, London, 1926.

Spieth, J., Die Religion der Eweer, Göttingen-Leipzig, 1911.

Stevenson, S., The Rites of the Twice-Born, Oxford, 1920.

Trilles, H., Les Pygmées de la forêt équatoriale, Paris, 1932.

Usener, H., Götternamen, Bonn, 1920.

Van Gennep, A., Les Rites de passage, Paris, 1909.

Volhardt, E., Kannibalismus, Stuttgart, 1939.

Wolska, W., La Topographie chrétienne de Cosmos Indicopleustès, Paris, 1962.

© 1957 Мирча Елиаде

© 1998 Георги Ангелов, превод от френски

Mircea Eliade

Le sacré et le profane, 1957

Сканиране, разпознаване и редактиране: NomaD , 23 септември 2007 г.

Публикация:

© Издателство „Хемус“, 1998

© Веселин Цаков, художник

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3586]

Последна редакция: 2007-10-01 08:00:00

Mysterium tremendum (лат.) — страшно тайнство — Б. прев.

Majestas (лат.) — величие — Б. прев.

Mysterium fascinons (лат.) — магическо тайнство — Б. прев.

Ganz andere (нем.) — съвсем друго — Б. прев.

Йерофания (гр.) — разкриване на свещеното — Б. прев.

Homo religiosus (лат.) — религиозен човек — Б. прев.

Крипторелигиозно (от гр. kryptos) — скрито религиозно — Б. прев.

Теофания (от гр. theos — бог, и phaneros — видим) — божествено проявление — Б. прев.

Evocatio (лат.) — извикване, призоваване — Б. прев.

От сотериология (от гр. soterion — спасение, и logos — наука) — учение за спасение чрез изкупителна жертва — Б. прев.

Chronicum laurissense breve (лат.) — кратък летопис за възхвала — Б. прев.

Axis mundi (лат.) — ос на света — Б. прев.

Imago mundi (лат.) — образ, изображение, картина на света — Б. прев.

Mundus (лат.) — свят, вселена — Б. прев.

Roma quadrata (лат.) — четириъгълен (квадратен) Рим — Б. прев.

Orbis terrarum (лат.) — земно кълбо, свят — Б. прев.

Weltanschauung (нем.) — светоглед — Б. прев.

Incipit vita nova (лат.) — започване на нов живот — Б. прев.

От Уран — гръцко върховно божество, олицетворяващо небето, принадлежащо към първото, най-древно поколение богове, родено от Гея (Земята) — Б. прев.

In aeternum (лат.) — завинаги, вечно — Б. прев.

Kosmas Indikopleustès (гр.) — има се предвид християнската топография, според W. Wolska, „La Topographie chrétienne de Cosmos Indicopleustès“, Paris 1962 — Б. Прев.; Козма Индикоплевт (Kosmas Indikopleustes, VI в.) е византийски търговец, пътешественик, географ, приключил дните си като монах, известен през Средновековието със съчинението си „Християнска топография на Вселената, основана върху свидетелства на Свещеното писание“ — Б. NomaD

Orientatio (лат.) — Изток; ориентиране — Б. прев.

In principio (лат.) — в началото, отначало — Б. прев.

Парменид — гръцки философ (540–450 г. пр.Хр.). В поемата му „За Природата“ светът е вечен, единен, непрекъснат, неподвижен — Б. прев.