Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Освен специфичните операции като обрязване и отрязване, освен инициационните обезобразявания, и други външни белези маркират смъртта и възкресението: татуировки, скарификация 61 61 Скарификация — повърхностно ритуално порязване с цел оставяне на белег — Б. прев. . Символиката на мистичното възраждане приема най-различни форми. Кандидатите получават други имена в замяна на предишните. При някои племена от младите посветени се изисква да забравят целия си досегашен живот; веднага след инициацията ги хранят като деца, водят ги за ръка и отново, като бебета, ги обучават как да се държат. Обикновено в пустошта научават нов език или поне таен речник, достъпен само за посветените. Както става ясно, с инициацията всичко започва отново. Понякога символиката на второто раждане се изразява с определени жестове. При някои народи банту, преди да бъде обрязано, момчето участва в церемония, известна под названието „ражда се отново“. Бащата принася в жертва овен и след три дни повива сина си с булото от стомаха и кожата на животното. Но преди това детето трябва да отиде в леглото и да плаче като новородено. В кожата на овена остава три дни. Според обредността на същите народи мъртвите се погребват в кожа от овен, а за ритуално обличане в животинска кожа има свидетелства и при високоразвити култури (Индия, древен Египет).

В инициационните сценарии символиката на раждането почти винаги е съпътствана от тази на Смъртта. В контекста на инициацията смъртта означава преодоляване на профанното, не-осветеното, положението на „природен човек“, непознаващ сакралното, сляп за духа. Тайнството на инициацията малко по малко разкрива пред бъдещия новопосветен истинските измерения на съществуването: като го въвежда в свещеното, инициацията го принуждава да поеме отговорността на човек. Добре е да запомним този важен факт: в архаичните общества достъпът до духовното се изразява чрез символиката на Смъртта и на новото раждане.

Ритуалите за влизане в мъжко общество съдържат едни и същи изпитания и повтарят едни и същи инициационни сценарии. Но както споменахме, принадлежността към мъжко братство предполага вече подбор: не всички, които са преминали инициацията в пубертета, ще бъдат посветени, въпреки че всички го желаят.

Ще дадем само един пример: при африканските племена манджа и банда съществува тайно общество, известно под името Нгакола. Според мита, разказван по време на инициация, чудовището Нгакола притежавало властта да убива хората, като ги поглъща, а след това да ги повръща обновени. Бъдещият новопосветен бива въведен в колиба, която символизира тялото на чудовището. Там чува злокобния глас на Нгакола, шибат го с камшици и го подлагат на мъчения; казват му, че „сега е влязъл в стомаха на Нгакола“ и в момента е смилан. След като преминава още изпитания, накрая извършващият инициацията обявява, че Нгакола е изял кандидата и вече го връща.

Тук откриваме символиката на смъртта чрез поглъщане в корема на чудовище — символика, която играе изключително важна роля при инициацията в пубертета. Да отбележим още веднъж, че ритуалите за влизане в тайно братство отговарят напълно на инициацията в пубертета: затваряне, мъчения и инициационни изпитания, смърт и възкръсване, налагане на ново име, предаване на таен език и т.н.

Съществуват и женски инициации. Не трябва да очакваме да открием в ритуалите и тайнствата за жените същата символика или, по-точно, идентични символични прояви, както при мъжките братства. Но лесно можем да прозрем какво ги обединява: дълбок религиозен опит, който е в основата на всички тези церемонии и тайнства. Прицелната точка на инициационните ритуали в пубертета, както и на Weiberbiinde 62 62 Weiberbünde (нем.) — тайно женско общество — Б. прев. , е достъпът до сакралността , такава, каквато се разкрива пред новопосветената, поемаща върху себе си положението на жена.

Инициацията започва с първата менструация. Този физиологичен симптом бележи прекъсване, изтръгване на младото момиче от познатия му свят: то веднага се изолира, отделя от общността. Това става в специална колиба в пустошта или в тъмен ъгъл на жилището. Девойката трябва да стои в особено, твърде неудобно положение и да внимава да не бъде видяна от Слънцето или докосната от когото и да било. Тя носи специална дреха или знак, определят й цвят, в известен смисъл запазен за нея, и трябва да се храни само със сурови продукти.