Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Отделянето и затварянето на тъмно, в колиба, в пустошта, ни напомня символиката на инициационната смърт при момчетата, изолирани в гората, затваряни също в колиби. Все пак различното е, че момичетата биват отделяни веднага след първата менструация; тоест отделянето е индивидуално, а при момчетата — колективно. Разликата се обяснява с физиологичната особеност, бележеща прощаването с детството при момичетата. Въпреки това накрая девойките образуват група и тогава инициацията им се извършва колективно, под ръководството на възрастни жени.

Що се отнася до Weiberbiinde , те винаги са свързани с тайнството на раждането и плодовитостта. Тайнството на раждането, тоест откритието, което жената прави, че тя е създателка по отношение на живота , представлява религиозен опит, непреводим на езика на мъжкия опит. При това положение можем да разберем защо раждането е дало начало на тайни женски ритуали, които понякога прерастват в истински тайнства. Следи от подобни тайнства са се запазили дори в Европа.

Както и при мъжете, срещаме най-различни форми на женски обединения, в които тайната и мистерията се увеличават прогресивно. Най-напред съществува общата инициация, през която минава всяко момиче и младоженка и която достига до институцията Weiberbiinde . След това идват женските обединения на основата на мистерии, както в Африка, или групите на менадите 63 63 Менади (гр.) — безумстващи, вакханки, в гръцката митология — спътнички на Дионис — Б. прев. в древността. Известно е, че тези женски братства на мистериите са съществували много дълго.

Символиката и ритуалът на посвещаването, които съдържат поглъщане от чудовище, са заемали важно място както в инициациите, така и в героическите митове и тези за Смъртта. Символиката на връщането в утробата винаги има космологично значение. Целият свят символично се връща, заедно с бъдещия новопосветен, в космическата Нощ, за да може да бъде създаден отново, да бъде възстановен. Както видяхме (Втора глава), космологичният мит се разказва и с терапевтична цел. За да се излекува болният, е нужно да направим така, че да се роди отново , а архетипният модел на раждането е космогонията. Трябва да се отмени делото на Времето, да се върне началният момент отпреди Сътворението: в човешки план това означава, че следва да се върнем към „бялата страница“ на съществуването, към абсолютното начало, когато нищо не е било изцапано или развалено.

Влизането в корема на чудовището — или символичното „погребване“, или затварянето в колибата за инициация — е равносилно на връщане към първоначалната неопределеност, към космическата Нощ. Излизането от корема или от тъмната колиба, или от инициационния „гроб“ имитира примерното завръщане в Хаоса, така че да направи възможно повторението на космогонията, да подготви новото раждане. Връщането в Хаоса понякога се потвърждава докрай: такъв е случаят например с инициационните болести на бъдещите шамани, които често са били смятани за истинска лудост. И действително присъстваме на тотална криза, която понякога води до разпадане на личността. Този „психически хаос“ е знак, че профанният човек се разпада и се ражда нова личност.

Вече разбираме защо една и съща схема на инициация — страдания, смърт и възкръсване (възраждане) — се открива във всички тайнства, както в ритуалите на пубертета, така и в тези, които дават достъп до тайни общества; и защо един и същ сценарий може да се разчете в потресаващите лични опити, които предшестват мистичното призвание (при примитивните народи „инициационните болести“ на бъдещите шамани). Човекът от примитивните общества се опитал да победи смъртта, трансформирайки я в ритуал на преминаване . С други думи, според примитивните хора се умира за нещо, което не е било съществено ; умира се всъщност за профанния живот. Така че смъртта е била считана като висша инициация, като начало на едно ново духовно съществуване. Нещо повече: раждане, смърт и прераждане (възраждане) са били възприемани като три момента от едно и също тайнство и цялото духовно усилие на архаичния човек се използвало, за да се покаже, че между тези моменти не бива да съществува прекъсване. Човек не може да се спре в един от тях. Движението, прераждането следват едно подир друго безкрайно. Космогонията се повтаря неуморно, за да бъде човек сигурен, че прави нещо добре: дете например, или къща, или духовна изява. Ето защо постоянно се сблъскваме с космогоничната валентност на ритуалите за инициация.