Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Индийският пример ни показва до каква „мистична“ изтънченост би могла да стигне обредността на физиологичните органи — широко присъстваща на всички нива на архаичните култури. Трябва да отбележим, че оценяването на сексуалността като начин за участие в сакралното (в Индия — за достигане на свръхчовешкото състояние на абсолютна свобода) крие опасности. В самата Индия тантризмът е довел до някои извратени и позорни церемонии. На други места, в примитивния свят, ритуалната сексуалност се придружавала от най-различни оргийни форми. Индийската практика всъщност ни разкрива един вече недостижим в десакрализираното общество опит: опита за осветения сексуален живот.

Отбелязахме, че религиозният човек живее в „отворен“ Космос и че е „отворен“ към Света. Под това трябва да се разбира: а) че той общува с боговете; б) че участва в сакралността на Света. Анализирайки структурата на свещеното пространство, установихме, че религиозният човек може да живее само в един „отворен“ свят: индивидът желае да се разположи в „центъра“, там, където съществува възможност за общуване с боговете. Жилището му е микрокосмос; тялото му впрочем също. Уподобяването къща-тяло-Космос се е наложило твърде рано. Ще се спрем малко повече на него, защото ни показва в каква насока архаичните религиозни стойности могат да бъдат интерпретирани от по-късните религии и дори философии.

Индийската религиозна мисъл нашироко е използвала това традиционно уподобяване — къща-Космос-човешко тяло, и обяснимо защо тялото, както и Космосът, е в крайна сметка „ситуация“, система от приети обуславяния. Гръбначният стълб се уподобява на космическия Стълб ( скамбха ) или на Планината Меру, дъхът се отъждествява с вятъра, пъпът или сърцето — с „Центъра на Света“ и т.н. Но уподобяване се прави и между човешкото тяло и като цяло ритуала: мястото за жертвоприношение, съдовете и жертвените жестове се оприличават на различните физиологични органи и функции. Човешкото тяло, ритуално уподобено на Космоса или на ведическия олтар (който е imago mundi ), се възприема също и като къща. В един хатхайогистки текст се говори за тялото като за „къща с колона и девет врати“ („Горакша Шатака“, 14).

С една дума, настанявайки се съзнателно в примерната ситуация, за която в известен смисъл е предопределен, човекът се „космизира“; той възпроизвежда — в човешки мащаб — системата от реципрочни обуславяния и ритми, която характеризира и образува един „свят“ и която в крайна сметка определя всяка вселена. Уподобяването действа и в обратна посока: храмът или къщата на свой ред се приемат като човешко тяло. „Окото“ на купола е често срещано понятие в много архитектурни традиции. Важно е обаче да подчертаем, че всеки от тези еквивалентни образи — Космос, къща, човешко тяло — предлага или може да получи „отвор“ отгоре, който осъществява прехода в друг свят. Впрочем горният отвор в индийската кула се нарича брахмарандхра . Този термин означава „отворът“ в горната част на черепа, който играе основна роля в йогистко-тантристките техники, а оттам също излита душата в момента на смъртта. Да си припомним обичая, според който черепът на мъртвия йогин трябва да се счупи, за да се улесни отлитането на душата.

Този индийски обичай намира своето съответствие във вярванията, широко разпространени в Европа и Азия, че душата на мъртвия излиза през комина (отвор за пушек) или през покрива, и то през онази част на покрива, която е над „свещения ъгъл“ 57 57 Отрязък сакрално пространство, което в някои типове евроазиатски жилища отговаря на централния стълб и следователно изпълнява ролята на „Център на Света“. — Б. а. . В случай на продължителна агония свалят една или повече дъски от покрива или дори го разрушават. Значението на този обичай е очевидно: душата ще се отдели по-лесно от своето тяло, ако къщата, образ на тялото Космос, е с разбита горна част. Разбира се, всички тези опити са недостижими за не-религиозния човек не само защото за него смъртта е десакрализирана, но и защото той не живее в Космос, в точния смисъл на думата, и не си дава сметка, че да има „тяло“ и да обитава къща, е равносилно на това да приеме една екзистенциална ситуация в Космоса (виж по-нататък). Трябва да отбележим, че мистичният индийски речник е запазил уподобяването човек-къща и именно отъждествяването на черепа с покрива или купола. Основният мистичен опит, тоест надхвърлянето на човешкото състояние, е изразено чрез двоен образ: разрушаването на покрива и излитането в небесата. В будистките текстове се говори за архати, които „летят в небесата и разрушават покрива на двореца“, които, „летейки по своя собствена воля, разбиват и преминават през покрива на къщата и политат в небесата“ и т.н. Тези магически формули могат да се тълкуват двояко: на ниво мистичен опит става въпрос за „екстаз“ и за излитането на душата чрез брахмарандхра; на метафизично ниво се касае за премахване на обусловения свят. Но и двете значения на „полета“ на архатите изразяват прекъсване на онтологично ниво и преминаване от един начин на съществуване в друг или, по-точно, от обусловено в не-обусловено съществуване, тоест — съвършената свобода.