Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Но за религиоведа, който желае да разбере и да предаде на другите целия сбор от екзистенциални положения на homo religiosus , задачата е много по-сложна. Отвъд границите на земеделските култури се простира цял един свят: истински „примитивният“ свят на номадите скотовъдци, ловците, на народите, които все още са на стадия на дребния лов или беритбата на плодове. За да се разбере душевният мир на homo religiosus , трябва да се имат предвид хората от тези примитивни общества. Днес тяхното религиозно поведение ни се струва чудновато, направо ексцентрично и при всички положения твърде трудно за разбиране. Но няма друг начин за опознаване на чуждия душевен мир, освен човек да се разположи вътре, в самия му център, за да достигне оттам до всички значения, които тази съкровена вселена владее.

Веднага щом възприемем гледната точка на религиозния човек от архаичните общества, установяваме, че Светът съществува, защото е бил създаден от боговете , че самото съществуване на Света „означава“ нещо, че Светът не е ням, нито непроницаем, че не е нещо инертно, без цел, без значение. За религиозния човек Космосът „живее“ и „говори“. Самият живот на Космоса е доказателство за святост, защото е бил създаден от боговете, а боговете се показват на хората чрез космическия живот.

Поради тази причина от един определен стадий на развитие на културата човекът се възприема като микрокосмос. Той е част от Сътворението на боговете; с други думи, в себе ри открива „светостта“, която познава в Космоса. От това следва, че животът му е сходен с космическия живот: като божествено творение, космическият живот става образ модел за човешкото съществуване. Няколко примера. Видяхме, че бракът се възприема като йерогамия между Небето и Земята. Но при земеделците приравняването Земя–Жена е още по-сложно. Жената се уподобява на земя за оран, семената — на semen virile 54 54 Semen virile (лат.) — мъжко семе — Б. прев. , а земеделската работа — на брачното съвкупление. „Тази жена дойде като жива земя: посейте в нея семето, мъже!“ — както е написано в „Атхарваведа“ (XIV II, 14). „Вашите жени за вас са ниви“ (Коран, II, 225). Безплодна царица се оплаква: „Приличам на нива, в която нищо не расте!“ Докато в един химн от XII век Дева Мария е възпята като terra non arabilis quae fructum parturiit 55 55 Terra non arabilis quae fructum parturiit (лат.) — неизорана земя, която роди плод — Б. прев. .

Да се опитаме да разберем екзистенциалното положение на този, за когото всички споменати уподобявания са преживян опит, а не просто идеи. Очевидно е, че неговият живот има едно измерение в повече: той не е просто човешки, а и „космически“, защото притежава отвъдчовешка структура. Можем да го наречем „отворено съществуване“, понеже не е ограничено само в рамките на начина на съществуване на човека. (Впрочем знаем, че примитивният човек разполага своя собствен модел така, та да е в досег с разкрития от митовете отвъдчовешки план.) Съществуването на homo religiosus , особено на примитивния, е „отворено“ към Света; живеейки, религиозният човек никога не е сам, част от Света живее в него. Но не можем да кажем, подобно на Хегел, че примитивният човек е „потънал в природата“, че все още не се е отделил като нещо различно от нея, като самия себе си. Когато индусът целува жена си и заявява, че тя е Земята, а той — Небето, напълно осъзнава своята човешка същност, както и тази на съпругата си. Земеделецът от Южна Азия, който с една и съща дума — lak — нарича фалоса и лопатата и както много други земеделци уподобява семената на semen virile , знае много добре, че лопатата е изработен от него инструмент и че обработвайки полето, той извършва земеделска работа, предполагаща определен брой технически познания. С други думи, космическата символика прибавя към един предмет или действие нова стойност, без при това да засяга техните типични и непосредствени стойности. „Отвореното“ към Света съществуване не е безсъзнателно, потънало в Природата съществуване. „Отварянето“ към Света дава възможност на религиозния човек да се опознае, познавайки Света, а това познание е много ценно за него, защото е „религиозно“, защото се отнася до Битието.

Цитираният пример ни позволява да разберем гледната точка на човека от архаичните общества: за него животът в своята цялост се поддава на освещаване. Начините, по които се извършва освещаването, са многобройни, но резултатът е почти винаги един и същ: животът се живее в два плана — той протича като човешко съществуване и същевременно участва в един отвъдчовешки живот, този на Космоса или на боговете. Имаме основания да предположим, че в едно много далечно минало всички физиологични органи и практики на човека, всички негови жестове са имали религиозно значение. Това се подразбира, защото всички човешки поведения са били основани от боговете или от Героите на културата in illo tempore : те са определили не само различните дейности и начини на хранене, на правене на любов, на изразяване и т.н., но дори и най-незначителните — привидно — жестове. В митовете на австралийците караджери двамата Герои на културата са заели особено положение, за да уринират, и караджери до днес повтарят този примерен жест. Излишно е да напомняме, че нищо подобно не съответства на нивото на профанния опит за Живота. За не-религиозния човек всички жизнени проявления — сексът и храненето, работата и играта — са десакрализирани. С други думи, всички тези физиологични дейности са лишени от духовно значение и следователно от истински човешкото измерение.