Анри Шариер - Пеперудата

Девойката говореше безупречен френски както баща си — без акцент и грешки в произношението. Беше руса и покрита с лунички. Имаше между седемнадесет и двадесет години — така и не посмях да я попитам за възрастта й. Каза ни:

— Вие сте млади и животът е пред вас, не знам какво сте направили, за да ви осъдят, нито пък искам да го знам, но това, че сте посмели да се хвърлите в открито море с тази мъничка лодка и да направите такова дълго и опасно пътешествие, показва, че сте готови на всичко, само и само да бъдете свободни. А това е нещо, за което ви се възхищавам.

Спахме до осем сутринта. Когато станахме, намерихме масата сложена. Двете дами съвсем спокойно ни заявиха, че господин Боуен е тръгнал за Порт оф Спейн и ще се върне чак следобед, след като набере необходимите сведения за това, как може най-добре да ни помогне.

Този мъж, който остави къщата си с трима избягали каторжници в нея, ни даде неповторим урок: вие сте нормални човешки същества. Сами виждате какво доверие имам във вас, след като дванадесет часа след нашата среща ви оставям сами в дома си заедно с жена ми и дъщеря ми. Така без думи той ни каза: След като разговарях с вас тримата, разбрах, че сте напълно достойни за доверието ми — дотам, че ви оставям в домашното си огнище като стари приятели, без да се опасявам, че с постъпка или дума ще го обидите. Бяхме дълбоко трогнати от този жест.

Читателю (ако тази книга има един ден читатели), аз не съм интелектуалец, който да може да ви опише с необходимата сила, нито достатъчно живо вълнението, невероятното усещане за самоуважение, нещо повече — за опрощение, ако не и за началото на нов живот, което изпитвах. Това въображаемо покръстване, това пречистване, това издигане на личността ми над мръсотията, в която бях затънал, начинът, по който бях изправен пред реалните отговорности на идващия ден, неусетно направиха от мен нов човек. Те просто ме освободиха от онова чувство на каторжника, което го кара дори на свобода да чува дрънченето на веригите си и да се усеща непрекъснато под наблюдение. Всичко, което видях, понесох и преживях, всичко, което ми се случи и което можеше да ме превърне в долен, провален и винаги опасен човек — кротък и изпълнителен на повърхността и страшно опасен в бунта си — всичко това изчезна като с вълшебна пръчка. Благодаря, господин Боуен, адвокат на Негово Кралско Величество, благодаря, че за толкова кратко направи от мен съвсем друг човек!

Много русото момиче с очи, сини като морето около нас, седеше до мен под кокосовите палми в дома на баща си. Червените, жълтите и бледолилавите цветове на пълзящите храсти край нас придаваха на градината онзи поетичен дух, който моментът сякаш изискваше.

— Господин Анри (Тя ме нарече господине. От колко време никой не ме бе наричал така!), както татко ви обясни снощи, едно несправедливо решение на английските власти за нещастие не ви позволява да останете тук. Дават ви се само петнадесет дни, за да си починете и да поемете отново по море. Рано сутринта отидох да видя лодката ви — тя е достатъчно лека и добре снабдена за дългия път, който ви очаква. Да вярваме, че ще намерите по-гостоприемна и добронамерена нация от нашата. Всички английски острови постъпват по същия начин, както тукашните власти. Бих ви помолила, ако по време на бъдещото пътешествие изпитате силно страдание, да не вините хората, обитаващи тези острови. Те не са виновни за положението на нещата — заповедите идват от Англия и се издават от хора, които не ви познават. Адресът на татко е 101, Куин Стрийт, Порт оф Спейн, Тринидад. Бих ви помолила, ако Господ позволи, да ми драснете няколко реда, за да ми кажете каква е съдбата ви.

Бях така развълнуван, че не знаех как да отговоря. Госпожа Боуен се приближи до нас. Беше много хубава жена на около четиридесет години, със светлокестеняви коси и зелени очи. Носеше проста бяла рокля, хваната през кръста с бяло коланче, и светлозелени сандали.

— Съпругът ми няма да се върне чак до пет часа, господине. Той се опитва да получи разрешение да ви закара до столицата със собствената си кола, без полицейски ескорт. Би искал също да ви спести преспиването в полицейския участък на Порт оф Спейн. Вашият ранен другар ще бъде откаран направо в клиниката на един наш приятел лекар, а вие двамата ще отидете в приюта на Армията на спасението.

Матюрет се присъедини към нас в градината. Беше ходил да види лодката и каза, че е обградена от любопитни. Нищо в нея не бе докоснато. Като я оглеждал, един от зяпачите открил точно над кормилото забит куршум и попитал Матюрет дали може да го вземе за спомен. Матюрет отговорил: „Captain, captain“.