Анри Шариер - Пеперудата

В ресторанта ми винаги бяха изложени малките колекции на пеперуди, мушици, змийчета и прилепи. Търсенето далеч надхвърляше предлагането. Затова държахме високи цени.

Един американец ми показа пеперуда със стоманеносиви долни криле и нежносини горни. Каза, че ще ми плати петстотин долара, ако му намеря екземпляр от същия вид, който да бъде хермафродит.

Разказах всичко на ловеца и той сподели, че само веднъж е държал подобно чудо в ръцете си. Била много красива пеперуда и му платили за нея петдесет долара. По-късно научил от някакъв солиден колекционер, че такова насекомо струва почти две хилядарки.

— Тоя американец иска да те метне, Папийон — заключи ловецът. — Взима те за глупак. Дори редкият екземпляр да струва хиляда и петстотин долара, онзи пак ще се възползва от неведението ти.

— Прав си, мръсник е. А ако се опитаме да го метнем на свой ред?

— Как?

— Ами ще залепим върху един женски екземпляр чифт мъжки криле или обратното. Важното е да ги прикрепим така, че да не се вижда.

След куп неуспешни опити успяхме да залепим съвършено ловко чифт мъжки криле върху прелестен женски екземпляр.

Нищо не си личеше — направихме по няколко миниатюрни разрезчета в телцето на насекомото и пъхнахме в тях крайчетата на крилцата, като предварително ги намазахме със смола от каучуково дърво. Залепнаха толкова добре, че можехме да вдигаме цялата пеперуда, като я държахме само за крилете. Сложихме я под стъкло насред най-обикновената колекция за двадесет долара. Моята задача беше да се правя, че нищо необикновено не съм забелязал. Номерът нямаше грешка! Още щом я забеляза, американецът дотърча при мен и най-нагло ми предложи двадесет долара, колкото струваше цялата колекция. Казах му, че точно тази е обещана на някакъв швед.

През следващите дни американецът дойде най-малко десетина пъти да съзерцава кутията. Най-после нервите му не издържаха и той ме повика настрани:

— Ще ти дам двадесет долара само за пеперудата в центъра. Ти можеш да задържиш останалото.

— Че какво й е необикновеното на тази пеперуда? — рекох аз и я заоглеждах. После изведнъж учудено се провикнах: — Я, ама това било хермафродит!

— Какво думате? Ау, да, вярно. Досега не бях напълно сигурен. През стъклото не се вижда достатъчно ясно. Ще позволите ли?

Той огледа внимателно насекомото и запита:

— Колко?

— Помня, че веднъж определихте цена от петстотин долара за подобна находка.

— Да, казвал съм го и не само пред вас. Не бих искал да се възползвам от неведението на ловеца, сложил ръка върху този екземпляр.

— Значи така — петстотин долара или нищо.

— Ще го купя, запазете ми го. Ето ви шестдесетте долара, които нося в себе си — приемете ги като знак, че сделката е сключена. Дайте ми разписка, а аз още утре ще ви донеса остатъка от сумата. И преди всичко махнете хермафродита от тази кутия.

— Добре, ще го сложа другаде. Ето ви разписката.

На следващия ден потомъкът на Линкълн цъфна в мига, в който отворихме заведението. Огледа пеперудата отново — този път с лупа. Сърцето ми прескочи няколко такта, когато я обърна да види коремчето й. В крайна сметка обаче остана доволен, прибра пеперудата в специално донесена за целта кутия, плати, взе втора разписка и си замина.

Два месеца по-късно мен ме прибраха ченгетата. Щом пристигнах в управлението, полицейският суперинтендант ми обясни на френски, че съм арестуван по обвинение в кражба чрез измама. Обвинението отправил въпросният американец.

— Става дума за някаква пеперуда, на която сте прилепили крила — обясни комисарят. — Благодарение на измамата сте я продали за петстотин долара.

Два часа по-късно Кюик и Индара доведоха адвокат. Той говореше френски много добре. Обясних му, че нищо не разбирам от пеперуди, че не съм нито колекционер, нито ловец. Продавам кутиите, за да услужа на ловци, които са мои клиенти. Американецът ми предложил петстотин долара — аз не съм му ги искал. А ако хермафродитът е бил истински, както той явно си е мислел, значи именно той е крадецът, тъй като подобен екземпляр струва около две хиляди долара.

Два дни по-късно ме изправиха пред съда. Адвокатът ми служеше за преводач. Повторих тезата си. Той от своя страна беше донесъл каталог с цените на различните видове пеперуди. Въпросният хермафродит бе оценен на хиляда и петстотин кинта. На американчето му се наложи да поеме разноските по делото. Отгоре на всичко трябваше да плати на адвоката ми и да се изръси с още двеста долара.