Анри Шариер - Пеперудата

Нея вечер щяхме да ходим на кино сами, тъй като сестра й внезапно получи мигрена. Според мен мигрената бе измислена като претекст да ни остави насаме. Тя пристигна, облечена в рокля от бял муселин, падаща чак до обвитите със сребърни гривни глезени. Носеше сандали с позлатени каишки, които придаваха много елегантна форма на краката й. На дясната си ноздра беше сложила миниатюрна златна обичка. Косите й бяха закрити от съвсем тънък муселинен воал, дълъг до раменете. Придържаше го позлатена панделка около челото. На нея точно над очите бяха закачени три верижки, украсени с разноцветни камъчета. Украшението беше много красиво и позволяваше под него да се вижда синята татуировка на челото.

Цялото индуско семейство, от една страна, и моето, представено в лицето на Кюик-Кюик и Едноръкия, от друга, ни наблюдаваха как се отдалечаваме със светнали лица. Като че ли всички знаеха, че ще се върнем от киното сгодени.

Тя се намести удобно на предния багажник на колелото и двамата потеглихме към центъра. И докато се движехме по една зле осветена дълга улица, чудесното момиче взе инициативата в свои ръце и докосна устните ми с лека нежна целувка. Стана толкова неочаквано за мен, че за малко не изгубих равновесие.

Седнахме на последния ред, сплели ръце. Аз й говорех с пръстите си, тя ми отговаряше по същия начин. Първият ни любовен дует по време на филма, който нито един от нас не гледаше, протече, без да разменим нито дума. Пръстите й, добре поддържаните и лакирани дълги нокти, натискът на дланта й сякаш пееха и ми казваха много по-ясно, отколкото всички слова на света, че тя ме обича и желае да бъде моя. Склони глава на рамото ми и ми позволи да покрия нежното й лице с целувки.

Срамежливата й любов, която толкова дълго бе кътала, сега бързо разцъфтя в гореща всепоглъщаща страст. Преди да я имам, аз й обясних, че не мога да се оженя за нея, тъй като съм вече женен във Франция. Тя не остави този въпрос да я тревожи по-дълго от ден. Една нощ просто остана при мен. Заради братята й, както и заради някои съседи индуси, ми обясни тя, би било по-благоприлично да се преместим да живеем при баща й. Съгласих се и се нанесохме у баща й, който живееше сам с млада индийка, далечна роднина, натоварена сега да гледа домакинството му. Намирахме се на не повече от петстотин метра от къщата на Кюик-Кюик. Така че двамата ми приятели можеха да ми идват на гости и да прекарват по няколко часа с мен всяка вечер. Често оставаха и за вечеря.

Продължавахме да продаваме зеленчуци на пазара. Тръгвах към пристанището в шест и половина сутринта и моята индийка почти винаги ме придружаваше. Носехме кожена чанта с термос, пълен с чай, бурканче мармалад и препечен хляб, за да закусваме четиримата заедно. Тя сама приготвяше нещата и много държеше на този своего рода обред. В чантата й винаги се намираше всичко необходимо — малка покривчица, обшита с дантела, която тя внимателно постилаше върху предварително изметения тротоар, четири порцеланови чашки с чинийки. Така седнали на улицата, ние най-сериозно закусвахме.

На мен ми беше тъпо да пия чай насред тротоара, сякаш се намирам в трапезария, но на нея това й се струваше съвсем в реда на нещата. На Кюик-Кюик също. Те сякаш изобщо не забелязваха минувачите. Не исках да им се противопоставям. На нея толкова й харесваше да ни сервира чая и да маже филийките с мармалад, че не ми се щеше да я засегна.

Миналата събота една случка разбули нещо необяснимо за мен до този момент. Вече от два месеца живеехме заедно и често пъти тя ми връчваше малки количества злато. Това бяха винаги парченца от счупени бижута — половин златна халка, една обица, брънка от верижка, четвъртинка от златна монета. Караше ме да ги продавам, но тъй като нямахме нужда от допълнителни доходи, аз ги слагах настрана. Бях събрал около четиристотин грама в една кутия. Питах я откъде взима скъпоценностите, но тя се смееше, целуваше ме и нищо не казваше.

Та през въпросната събота към десет сутринта моята индийка ме помоли да закарам баща й някъде с колелото: „Татко ще ти показва пътя. Аз оставам вкъщи, за да гладя.“ Това ме заинтригува, помислих, че старецът трябва да ходи някъде далеч и с удоволствие се съгласих да го закарам.

Той се настани на предния багажник и без да казва нито дума, тъй като говореше само хинди, започна с ръка да ми сочи накъде да карам. Наистина се оказа, че отиваме далеч. Въртях педалите около час. Пристигнахме в един богат квартал на брега на морето. Наоколо — само красиви вили. Най-после „тъстът“ ми направи знак да спра. Извади кръгъл бял камък от туниката си и коленичи на първото стъпало на най-близката къща. Започна да търкаля камъка и да напява. Няколко минути по-късно от къщата излезе облечена в сари жена. Приближи се към него и му връчи нещо, без да промълви.