Анри Шариер - Пеперудата

Два дни по-късно пристигнахме в миньорското селище. Десетте жени предизвикаха истинска революция в онова загубено насред пустошта място. Натоварени с пакети и вързопи, се заизкачвахме по нанагорнището към Бамбуковата колиба, както решихме да наречем нашия бар. Започнахме репетициите. Хич не беше лесно да науча „артистките“ как да се разголват. Първо, защото говорех английски много зле и те не разбираха какво точно искам да им кажа. И, второ, защото цял живот се бяха събличали надве-натри, за да претупат клиента по-бързо. Сега от тях се очакваше точно обратното — колкото по-бавно, толкова по-възбуждащо. Използвах различна тактика за всяко от момичетата. Стараех се да подбера и най-подходящите дрехи.

Маркизата трябваше да носи розов корсет, фуста с кринолин и бухнали дантелени гащи. Събличаше се бавно, прикрита зад параван, докато публиката наблюдаваше как тя разкрива прелестите си в голямото огледало, окачено срещу нея.

На второ място идваше Бързачката — стегнато маце с гладък корем и кожа в цвят „кафе с мляко“. Беше прекрасна представителка на смесените раси — сигурно произлизаше от бял баща и светла негърка. Този тен, напомнящ за едва позлатено от огъня кафе, още повече подчертаваше съразмерните й форми. Черни, естествено къдрави коси падаха върху идеално закръглените рамене. Гърдите й — налети, високи и нахални, жилеха погледа с две чудесни, леко по-тъмни от кожата зърна. Ето така изглеждаше Бързачката. Всички части на костюма й се отваряха с ципове. Излизаше на сцената в каубойски панталон, широкопола шапка, бяла блуза с кожени маншети. Появяваше се под звуците на военен марш и изритваше обувките си във въздуха. Панталонът се разкопчаваше по дължината на двете й бедра и тя с един жест го смъкваше на земята. Корсажът също се разделяше на две части, съединени с ципове.

На публиката просто й секваше дъхът, защото голите цици изскачаха, сякаш побеснели, че е трябвало да стоят затворени толкова дълго време. С голи бедра и гърди тя заставаше широкото разкрачена, слагаше ръце на хълбоците си и поглеждаше зрителите в очите. После със замах сваляше шапката си и я замяташе на една от първите маси до сцената.

Бързачката не се церемонеше много-много и когато сваляше слипа си. Откопчаваше малкото парче плат едновременно от двете си страни и създаваше впечатление, че го разкъсва, а не смъква. В момента, в който се озовеше по евино облекло и публиката зърнеше мъхестия й триъгълник, едно друго момиче й тикваше в ръцете голямо ветрило от бели щраусови пера. Тя го разтваряше и се скриваше зад него.

В деня на откриването Бамбуковата колиба беше натъпкана до пръсване. Цялото ръководство на мината се бе строило в пълен комплект. Нощта завърши с танци и денят отдавна бе изгрял, когато изпратихме последните клиенти. Истински голям успех — не можехме и да мечтаем за нещо по-добро. Бяхме пръснали много пари за подготовката, но пък сложихме високи цени, които компенсираха предварителните разноски. Вярвах, че нашето кабаре насред джунглата има пред себе си много славни нощи, когато желаещите да влязат ще бъдат повече, отколкото можем да приемем.

Четирите ми черни сервитьорки не успяваха да насмогнат.

Бях ги облякъл в много къси полички, със силно изрязани корсажи. Носеха червени тюрбани на главите си и също силно впечатляваха клиентелата. Индара и Дайа наблюдаваха двата края на салона. Кюик-Кюик и Едноръкия се трудеха зад бара, а аз хвърчах навсякъде, намесвах се, ако нещо не вървеше, помагах, ако персоналът не успяваше да се справи.

— Този път успехът ни е в кърпа вързан — обобщи Кюик-Кюик, щом сервитьорките, артистките и съдържателят се озоваха най-после сами в просторното помещение. Хапнахме всички заедно като едно голямо семейство — смазани от умора, но щастливи от резултата. После отидохме да си легнем.

— Хайде, Папийон, няма ли да ставаш?

— Колко е часът?

— Шест часът вечерта — отвърна Кюик-Кюик. — Твоята принцеса ни помогна. Станала е преди два часа. Всичко е почистено и подредено. Готови сме за тази вечер.

Индара пристигна с ведро гореща вода. Обръснат, изкъпан, свеж и отпочинал, аз я прегърнах през кръста и двамата влязохме в Бамбуковата колиба, където ме посрещнаха с цял куп въпроси.

— Доволен ли беше снощи, шефе?

— Хубаво ли се съблякох? Къде според вас сбърках?

— Нали пях почти вярно? Добре, че публиката не е капризна.

Новият екип бе наистина симпатичен. Курвите, превърнати в актриси, приемаха работата си насериозно и изглеждаха доволни, задето са се разделили с предишната си професия. Алъш-веришът вървеше от добре към по-добре. Сблъсквахме се само с едно неудобство — тук имаше твърде малко жени за нуждите на твърде много самотни мъже. А всички клиенти искаха да се порадват на компанията на някое от момичетата и най-вече на „артистките“ ако не през цялата нощ, то поне колкото се може по-дълго. Пораждаха се ревности. Ако се случеше на една и съща маса да се спрат две жени, останалите посетители протестираха.