Анри Шариер - Пеперудата

Здесь есть возможность читать онлайн «Анри Шариер - Пеперудата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пеперудата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пеперудата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Най-голямата приключенска история на века. Книга, пълна със страдание, опасности и жажда за живот. Невероятна епопея на един мъж, отхвърлил жестокостта на обществото, което в стремежа си да се предпази от престъпността, понякога осъжда и невинен човек…

Пеперудата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пеперудата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Канелен цвят издъхна в прегръдките ми. Взех я в ръце, след като цапнах онова животно с американския бокс, който винаги носех в себе си. Ако не се бях сблъскал с една от сервитьорките, може би щях да успея да стигна до престъпника навреме, за да му попреча да извърши тази лудост. В резултат полицията затвори Бамбуковата колиба и ние всички се завърнахме в Джорджтаун.

Ето че пак се озовахме вкъщи. Като истинска индийка фаталистка Индара изобщо не се промени. За нея провалът ни сякаш нямаше значение. Ще се захванем с нещо друго и толкоз. Китайците реагираха по същия начин. Хармоничният ни екип си запази старите отношения. Никой не ме укори заради бароковата ми идея да разигравам момичетата на хазарт, а именно тя стана причина за провала. Платихме си дълговете до шушка, дадохме и някакво обезщетение на майката на Канелен цвят. Не се притеснявахме. Всяка вечер отивахме в бара на каторжниците. Прекарвахме чудесни вечери, но заради военновременните си ограничения Джорджтаун започна да ме отегчава. Отгоре на всичко моята принцеса, която никога досега не беше проявявала ревност и не бе ограничавала свободата ми, сега не ме пускаше да направя крачка без нея. Където и да отидех, тя идваше с мен и оставаше така часове наред.

Условията да завъртя търговия в Джорджтаун се усложняваха все повече. И един ден ме обзе желанието да напусна Английска Гвиана и да замина за другаде. Не поемах риск — течеше война и никоя държава не екстрадираше бегълците. Така поне си мислех.

Бягството от Джорджтаун

Гиту беше съгласен. Той също мислеше, че другаде можем да намерим по-хубави страни и да живеем по-леко, отколкото в Английска Гвиана. Започнахме да подготвяме бягството си. Напускането на Английска Гвиана се смяташе за сериозно престъпление. Течеше война, а никой от нас не разполагаше с паспорт.

Шапар, който бе успял да се измъкне от Кайен след изтичане на срока на интернирането му, живееше тук от три месеца насам. Работеше като сладоледаджия в една китайска сладкарница и печелеше по долар и петдесет на ден. Той също искаше да се махне от Джорджтаун. Сред кандидатите за бягство бяха още Дьопланк — каторжник от Дижон, и един тип от Бордо. Кюик-Кюик и Едноръкия предпочитаха да останат. Чувстваха се добре тук.

Устието на Демерара се охраняваше много строго с картечници, миноносци и стрелкови оръдия. Затова решихме да изработим точно копие на един от риболовните кораби в пристанището и така да излъжем охраната. Укорявах се, че проявявам неблагодарност към Индара, че не отговарям на всеотдайната й любов. Но не можех нищо да променя — напоследък тя така се беше прилепила към мен, че ме изнервяше. Простите и чисти създания, които не умеят да слагат задръжки на желанията си, не чакат любимия им да ги потърси. Индийката реагираше по същия начин като двете сестри индианки от племето гуахира. В момента, в който почувстват, че ги обзема страст, те се предлагат и горко ти, ако не ги вземеш веднага. В подобни моменти виждаш, как ги пронизва истинска и дълбока болка, а това в моя случай беше доста дразнещо, защото не исках да карам нито индианските сестри, нито още по-малко Индара да страдат и се насилвах, заключен в обятията им, за да им доставя колкото мога по-голяма наслада.

Вчера присъствах на най-прекрасната и изразителна пантомима, която някога съм виждал. В Английска Гвиана съществува нещо като модерна форма на робство. Явайците идват да се трудят в плантациите за памук, захарна тръстика или какао, като подписват договори за пет или десет години. Мъжът и жената са длъжни да излизат на полето всеки ден, освен ако не са болни. Ако обаче докторът реши, че симулират, за наказание след края на договора ги принуждават да работят още цял месец допълнително. Подобни наказания се налагат и за най-дребното прегрешение. Тъй като всички те обичат хазарта, лесно заборчляват на плантацията и за да платят на лихварите си, подписват продължения на договора с още една или няколко години.

На практика, веднъж попаднали в плантацията, те никога повече не могат да излязат. Способни са да проиграят на карти собствената си жена, но има нещо, което е свещено за тях — децата. Готови са на всичко, за да запазят свободата им. Преодоляват най-тежки трудности и лишения, но много рядко позволяват на децата си да подпишат договор с плантацията.

И тъй, него ден се женеше млада индийка. Всички бяха облечени в дълги роби. Жените носеха бели воали, а мъжете бели туники, падащи до глезените. Наоколо бе покрито с портокалови цветчета. След няколко религиозни церемонии, точно преди мъжът да отведе жена си, дойде време за сцената, която искам да ви опиша. Поканените се бяха строили отляво и отдясно на портата. От едната страна жените, от другата — мъжете. На прага пред широко отворената врата седяха майката и бащата. Младоженците се разцелуваха с близките си и тръгнаха между двете редици, проточили се на няколко метра. Изведнъж младоженката се отскубна от мъжа си и се хвърли към майка си. Майката закри очи с ръка и й направи знак да се връща обратно при момъка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пеперудата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пеперудата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пеперудата»

Обсуждение, отзывы о книге «Пеперудата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x