Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Забелязах, че докато Мамеха беше тук, ти лъскаше дъските в коридора. Опитваше ли се да подслушаш разговора ни?

— Не, госпожо. Имаше драскотина на дъските. Двете с Пити се опитвахме да я заличим.

— Само се надявам, че като гейша ще си по-добра, отколкото си като лъжкиня — каза тя и започна да се смее, без да вади лулата от устата си, и затова случайно духна по-силно в мундщука и от малката метална чашка изригна пепел. Някои от парченцата тютюн все още горяха, когато се посипаха по кимоното й. Тя остави лулата на масата и тупа дрехата си, докато не се убеди, че нищо повече не гори. — Ти, Чийо, си в тази окия вече повече от година.

— Повече от две години, госпожо.

— През това време почти не съм те забелязвала. И ето че днес дойде гейша като Мамеха, за да каже, че иска да стане твоя по-голяма сестра! Как, за бога, би трябвало да разбирам това?

Според мен Мамеха всъщност се интересуваше повече от това как да навреди на Хацумомо, отколкото да помогне на мен. Но, естествено, не можех да споделя подобно нещо с Майка. Канех се да кажа, че нямам никаква представа защо Мамеха е проявила интерес към мен, но преди да успея, вратата се отворих и чух Хацумомо да казва:

— Моля за извинение, Майко, не знаех че сте заета да се карате на прислужницата.

— Няма да е още дълго прислужница — отвърна й Майка. — Днес имахме посещение, което може да те заинтересува.

— Да, предполагам, че Мамеха е дошла и е измъкнала от аквариума нашата рибка — изрече Хацумомо. Тя доплува и седна на колене пред масичката толкова близо до мен, че трябваше да се отместя, за да има място за двете ни.

— По някаква причина — започна Майка — Мамеха, изглежда, мисли, че Чийо ще върне дълговете си, докато навърши двайсет години.

Лицето на Хацумомо бе обърнато към мен. Ако човек видеше усмивката й, би я взел за майка, която гледа с обожание бебе. Затова пък ето какво каза:

— Може би, Майко, ако я продадете на някой бардак…

— Престани, Хацумомо. Не те поканих, за да слушам подобни приказки. Искам да знам какво си сторила напоследък, че да провокираш Мамеха.

— Може да съм съсипала деня на госпожица Превземка, като вероятно съм минала край нея по улицата, но иначе нищо не съм й направила.

— Тя има нещо наум и аз бих искала да узная какво е то.

— Няма абсолютно никаква мистерия, Майко. Тя си мисии, че може да се подиграе с мен, като използва малката госпожица глупачка.

Майка не отвърна — изглежда, обмисляше думите на Хацумомо. Накрая каза:

— Тя май наистина мисли, че Чийо ще е по-преуспяваща гейша от нашата Пити, и иска да изкара малко пари от нея. Кой би могъл да я упреква за това?

— В действителност, госпожо… Мамеха няма нужда от Чийо, за да направи пари. Нима ви се струва случайно, че е решила да си губи времето с момиче, което живее, представете си, в една и съща окия с мен? Мамеха вероятно ще установи отношения с вашето кученце, стига да е сигурна, че това ще й помогне да ме пропъди от Гион.

— О, престани, Хацумомо. Защо ще иска да те пъди от Гион?

— Защото съм по-красива. Нужна ли й е по-сериозна причина? Иска да ме унизи, като казва на всички: „О, моля ви да се запознаете с по-малката ми сестра. Тя живее в една окия с Хацумомо, но е такова бижу, че я повериха вместо на нея, на мен.“

— Не мога да си представя Мамеха да се държи така — отсече Майка, задъхана от възмущение.

— Ако тя си въобразява, че може да направи от Чийо по-преуспяваща гейша от Пити — продължи Хацумомо, — ще бъде ужасно изненадана. Но аз съм доволна, че Чийо ще се разкарва наоколо в кимоно. Това е прекрасна възможност за Пити. Виждали ли сте някога как коте си играе с кълбо? Пити ще стане още по-добра гейша, след като си е наточила добре зъбите на такава играчка.

На Майка това, изглежда, й хареса, защото повдигна краищата на устата си в своеобразна усмивка.

— Нямах представа какъв прекрасен ден ще е днешният — каза тя. — Когато тази сутрин се събудих, в нашата окия имаше две ненужни момичета. Сега те ще се борят докрай… под предводителството на двете най-знаменити гейши в Гион!

Още на другия ден следобед Мамеха ме повика при себе си. Този път, когато прислужницата отвори вратата, тя седеше на масичката и ме очакваше. Преди да прекрача прага, се постарах да се поклоня правилно, а когато приближих до масичката, отново се поклоних.

— Мамеха сан, не знам какво ви накара да вземете това решение… но не мога да обясня колко съм ви благодарна…

— Не бързай да ми благодариш — прекъсна ме тя. — Нищо не се е случило. По-добре ми кажи какво ти каза госпожа Нитта след вчерашното ми посещение.