Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Колкото до идеята друга гейша да се нагърби с тази задача, това би означавало пътищата й да се пресекат с тези на Хацумомо. Малко гейши в Гион имаха този кураж.

Късно една сутрин, няколко седмици след срещата ми с Мамеха, сервирах в гостната чай на Майка и на нейната гостенка, когато Леля отвори плъзгащата се врата и каза:

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но би ли могла да се извиниш и да дойдеш за момент, Кайоко сан? — Кайоко беше истинското име на Майка, но рядко чувахме то да се използва в нашата окия. — Имаме посетител навън.

При тези думи Майка издаде своя наподобяващ кашлица смях.

— Май днес е един от лошите ти дни, Лельо? Как може сама да дойдеш и да ми съобщиш, че имам посетител. Прислугата не си върши усърдно работата и ти се трепеш вместо тях.

— Помислих си, че е по-добре да чуеш от мен — отговори Леля, — че нашата посетителка е Мамеха.

Бях започнала да се притеснявам, че от срещата ни няма да излезе нищо. Но като чух, че тя най-неочаквано е дошла, кръвта така ме блъсна в лицето, че се почувствах като току-що запалена електрическа крушка. В стаята настъпи дълга тишина, а после гостенката каза:

— Мамеха сан ли! Веднага си тръгвам, но само ако ми обещаеш, че утре ще ми разкажеш защо е дошла.

Използвах възможността, че гостенката си тръгна, за да се измъкна от стаята. Сетне във вестибюла чух Майка да казва нещо на Леля, което не бях и сънувала да излезе от устата й. Тя си изтръскваше лулата в пепелник, който беше понесла със себе си от гостната, и когато ми го подаде, каза:

— Ела и оправи прическата ми, Лельо.

Никога дотогава не бях забелязвала да се притеснява особено за външния си вид. Вярно, че се обличаше изискано, но както стаята й изглеждаше мрачна, въпреки че бе пълна с красиви неща, така и тя самата, макар да се обличаше в прекрасни материи, имаше мазни очи като на вмирисана риба, а на прическата си обръщаше толкова внимание, колкото локомотивът на своя комин — за нея тя бе нещо, намиращо се случайно най-отгоре.

Докато Майка посрещаше Мамеха на входа, аз чистех пепелника в стаята на прислугата. И толкова се напрегнах да чуя какво си говорят двете, че нямаше да се учудя, ако си бях разтегнала мускулите на ушите.

Най-напред Майка каза:

— Много съжалявам, че ви накарах да чакате, Мамеха сан. Каква чест да имам такава гостенка!

После Мамеха каза:

— Надявам се да ми простите, че идвам тъй неочаквано, госпожо Нитта. — Или нещо глупаво от този сорт. И това продължи известно време. Всичките ми усилия да подслушвам бяха възнаградени не повече, отколкото усилията на човек, повлякъл по баира сандък само за да открие, че е пълен с камъни.

Най-сетне двете минаха през вестибюла и влязоха в гостната. Толкова отчаяно исках да чуя разговора им, че грабнах един парцал от стаята на прислугата и се заех да лъскам дъските във вестибюла. В други случаи Леля не би ми позволила да върша там каквото и да било, докато в гостната има посетителка, но и тя като мен бе прекалено заета да подслушва. След като прислужницата сервира чай и напусна гостната, Леля застана от едната страна на вратата, така че да не я виждат, като преди това се увери, че вратата е леко открехната и ще може чува добре. Така се бях унесла, заслушана в поздравленията, които си размениха, че, изглежда, бях престанала да забелязвам какво става наоколо ми, защото когато внезапно вдигнах глава, точно под носа си видях кръглото лице на Пити — седеше на колене и лъскаше пода, макар аз вече да го правех, а тя да беше напълно освободена от домакинска работа.

— Коя е Мамеха? — пошепна ми.

Очевидно бе чула прислужниците да я обсъждат. Видях ги струпани в пръстения проход пред прага на вестибюла.

— Тя и Хацумомо са съпернички — прошепнах в отговор. — Същата, чието кимоно по прищявка на Хацумомо надрасках с туш.

Пити май се канеше да попита още нещо, но точно тогава чухме Мамеха да казва:

— Госпожо Нитта, аз наистина се надявам да ми простите, че ви безпокоя в ден, когато сте толкова заета, но бих искала да поговоря с вас за прислужницата Чийо.

— О, не — изпъшка Пити и се взря в очите ми, за да изрази колко съжалява за неприятностите, които ме очакват.

— Нашата Чийо е една малка глупачка — каза Майка. — Искрено се надявам, че не ви е обезпокоила.

— Не, нищо подобно — побърза да я увери Мамеха. — Но забелязах, че през последните няколко седмици не посещава училището. Така съм свикнала да я срещам от време на време в коридора… Едва вчера проумях, че може да е тежко болна! Неотдавна попаднах на много кадърен лекар. Питам се дали да го помоля да се отбие?