Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Много сте любезна, но вероятно мислите за друго момиче. Не е възможно да сте срещали нашата Чийо в коридора на училището. Тя вече втора година не го посещава.

— Дали говорим за едно и също момиче? Много красиво, с изумителни синьосиви очи?

— Тя наистина има необикновени очи. Но може да има две еднакви момичета в Гион… Кой би си го помислил!

— Чудя се възможно ли е да са минали две години, откакто я видях там. Може би ми е направила толкова силно впечатление, та ми се струва като да е било съвсем неотдавна. Ако ми позволите да попитам, госпожо Нитта… тя напълно здрава ли е?

— О, да. Здрава като млада хрътка и точно толкова непокорна, бих рекла.

— И въпреки това вече не взима уроци? Колко странно!

— Сигурна съм, че за млада и известна гейша като вас Гион е отлично място за живот. Но времената, знаете, са много тежки. Не мога да си позволя да влагам пари във всекиго. Веднага щом разбрах колко неподходяща е Чийо…

— Съвсем сигурна съм, че мислим за две различни момичета — прекъсна я Мамеха. — Не мога да си представя, че толкова проницателна и делова жена като вас, госпожо Нитта, би нарекла Чийо „неподходяща“…

— Сигурна ли сте, че името й е Чийо? — попита Майка. Никой от нас вън не разбра, но с тези думи Майка се бе надигнала от ниската масичка и бе пресякла малката стая. След миг тя отвори плъзгащата се врата и видя право пред себе си ухото на Леля. Тя се отдръпна най-невинно, а и Майка според мен бе склонна да се престори, че нищо особено не се е случило, защото единственото, което направи, бе да ми извика.

— Чийо чан, я влез за момент.

Докато вляза, затворя след себе си вратата и коленича, Майка вече бе заела мястото си до ниската масичка.

— Това е нашата Чийо — каза тя.

— Да, да, точно това е момичето, което имах предвид! — извика Мамеха. — Приятно ми е да се запознаем, Чийо чан! Щастлива съм, че изглеждаш толкова здрава! Тъкмо казвах на госпожа Нитта, че вече се тревожех за теб. Но ти наистина изглеждаш много добре.

— О, да, госпожо, много добре.

— Благодаря ти, Чийо — каза Майка.

Поклоних се и понечих да се оттегля, но преди още да се изправя, Мамеха каза:

— Тя наистина е удивително хубава, госпожо Нитта, Трябва да призная, че на моменти ми е минавала мисълта да дойда и да помоля за разрешението ви да я направя своя по малка сестра. Но при условие, че сега не се обучава…

Майка навярно се изуми от тези й думи, защото тъкмо се канеше да отпие глътка от чая си, но ръката и спря насред път и остана неподвижна, докато изляза от стаята. Бях вече на мястото си във вестибюла, когато тя най-сетне отвърна:

— Толкова известна гейша като вас, Мамеха сан… бихте могли да имате за по-малка сестра всяка чиракуваща гейша и Гион.

— Истина е, че често ме молят. Но вече повече от година не съм се нагърбвала с подобна задача. Човек би помислил, че при тази ужасна икономическа криза клиентите ще понамалеят, но в действителност никога не съм била по-заета. Предполагам, че богатите просто продължават да са си богати дори във времена като тези.

— Сега още повече се нуждаят от развлечения — каза Майка. — Но вие бяхте заговорили за…

— Да, какво всъщност говорех! Е, няма значение. Не е редно да губя повече ценното ви време. Доволна съм, че все пак Чийо е съвсем здрава.

— Да, напълно. Но, Мамеха сан, чакайте за миг, ако обичате. Казахте, че сте близо до мисълта да вземете Чийо за своя по-малка сестра.

— Да, но тя от толкова време не се обучава… Така или иначе, не се съмнявам, че сте имали основателна причина за тона свое решение, госпожо Нитта. Не бих посмяла да ви коря.

— Мъчителни са изборите, които човек е принуден да прани в своя живот. Просто не бих могла да си позволя повече обучението й! Но ако вие, Мамеха сан, я намирате за способна, сигурна съм, че каквито и инвестиции да решите да направите за бъдещето й, ще бъдете щедро възнаградена.

Майка се опитваше да се възползва от Мамеха. Никоя гейша не плащаше обучението на по-малката си сестра.

— Бих желала това да е възможно — отвърна Мамеха. — Но при тази ужасна икономическа криза…

— Може би има някакъв начин аз да помогна. Макар Чийо да е малко твърдоглава и дълговете й да са значителни. Често съм си мислила колко невероятно би било тя да успее някога да ги върне.

— Такова привлекателно момиче! Според мен би било невероятно да не успее.

— Е, парите не са най-важното в живота, нали? Човек иска да даде най-доброто от себе си за момиче като Чийо. Може би бих могла да направя нещо, за да инвестирам малки повече в нея… просто за уроците й, нали разбирате. Но до какво ще доведе всичко това?