Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Седмица и нещо след отказа на Нишиока Минору реших да повдигна пред председателя един много деликатен проблем. Бяхме в къщата в Киото — седяхме след вечеря на верандата с изглед към обраслата с мъх градина, председателят беше умислен и откакто сервираха вечерята, не бе проронил дума.

— Споменах ли на данна-сама — започнах аз, — че напоследък имам много странно усещане?

Погледнах го, но не открих признак, че изобщо слуша.

— Все си мисля за чайната „Ичирики“ — продължих. — И честно казано, започвам да си давам сметка колко ми липсва контактът с посетителите.

Председателят само гребна от сладоледа си и пак остави лъжичката в чинията.

— Вече никога не мога, естествено, да се върна в Гион, разбирам това. И все пак се чудя, данна-сама… не би ли се намерило местенце за малка чайна в Ню Йорк?

— Не разбирам за какво говориш — откликна той. — Не виждам причина да искаш да напуснеш Япония.

— Напоследък японски бизнесмени и политици се появяват в Ню Йорк толкова често и, естествено, колкото костенурките влизат в езеро. Повечето са хора, които познавам от години. Вярно, че да напусна Япония би било твърде рязка промяна. Но като се има предвид, че данна-сама ще прекарва все по-голяма част от времето си в Америка… — Знаех, че е така, защото сам ми бе разказвал за плановете си да открие там филиал на компанията.

— Нямам настроение за това, Саюри — поде той. Мисля, че искаше да каже още нещо, но аз продължих, сякаш не съм го чула:

— Казват, че дете, отгледано между две култури, често среща огромни затруднения. Затова, естествено, една майка, отвела детето си в място като Америка, би постъпила разумно да остане завинаги там.

— Саюри…

— Което ще рече, че жена, направила подобен избор, може би никога вече няма да доведе детето си в Япония.

Председателят беше може би вече проумял какво искам да кажа — че махам от Япония единственото препятствие пред това Нишиока Минору да стане негов наследник. За момент изглеждаше стреснат. А после, след като вероятно в съзнанието му се оформи представата за това, че го напускам, раздразнението му се счупи като яйце и от ъгълчето на окото му капна една-единствена сълза, която той отмахна, сякаш отпъди муха. През август същата година пристигнах в Ню Йорк и отворих своя собствена много малка чайна за японски бизнесмени и политици, посещаващи Америка. Майка, разбира се, се опита да наложи правилото, че всякакъв мой бизнес в Ню Йорк е само разширяване на бизнеса на нашата окия, но председателят отказа категорично да се съобразява с нея. Тя имаше власт над мен, докато съм в Гион, но напускайки, аз скъсвах връзките си с нея. Председателят изпрати двама свои сътрудници, които се погрижиха да получа всичко полагаемо ми се от нашата окия.

Не твърдя, че не бях уплашена, когато преди много години вратата на апартамента ми тук, в „Уолдорф Тауърс“, за пръв път се затвори след мен. Но Ню Йорк с много вълнуващ град. Не след дълго започнах да го чувствам като свой дом, поне толкова, колкото и Гион. Всъщност спомените за многото дълги седмици, прекарани тук с председателя, в известен смисъл направиха живота ми в Америка дори по-вълнуващ от онзи в Япония. Малката ми чайна на втория етаж на стар клуб встрани от Пето Авеню бе от самото начало доста преуспяваща, много гейши идваха от Гион да работят при мен и дори Мамеха ме посещава понякога. Сега ходя там само когато в града са пристигнали близки приятели или стари познати. Иначе прекарвам времето си по всевъзможни други начини. Преди обяд с група японски писатели и художници, живеещи наоколо, често изучаваме неща, които ни интересуват — поезия или музика, или в продължение на цял един месец, историята на Ню Йорк. Повечето дни обядвам с приятели. А следобед сядам на колене пред тоалетката си, за да се приготвя за някое парти — понякога тук, в моя апартамент. Вдигна ли коприненото покривало от огледалото, не мога да не си спомня млечния аромат на белия грим, който толкова често носех в Гион. Приисква ми се от сърце да бих могла да посетя Гион, но, от друга страна, мисля, че бих се разстроила, като видя промените там. Когато приятели донасят снимки от пътешествията си в Киото, често ми се струва, че Гион е оредял като зле поддържана градина, обрастваща с бурени. След смъртта на Майка преди много години окията „Нитта“ бе съборена и на нейно място се издигна малка бетонна сграда с книжарница на първия етаж и два апартамента на втория.

Когато пристигнах в Гион, там имаше осемстотин гейши. Сега броят им е по-малко от шейсет, а чиракуващите гейши се броят на пръсти и намаляват с всеки изминал ден, защото промяната не намалява своя ход. При последното идване на председателя в Ню Йорк двамата се разходихме из Сентръл Парк. Тъкмо разговаряхме за миналото и когато стигнахме до пътека през борови дървета, той внезапно спря. Често ми беше разказвал за боровете в края на улицата извън Осака, на която беше израснал, и когато вдигнах поглед към него, разбрах, че си спомня за тях. Стоеше, опрял изнемощели ръце на бастуна и затворил очи, вдишваше дълбоко аромата на миналото.