Генадий Гор - Изваяние

На Коля му се струваше, че е скочил във файтон на чичиковски ресори и виждайки широкия, натъпкан с вата гръб на първокласния файтонджия, си въобразява, че файтонджията вече го води на среща с онова, което вчера още изглеждаше невъзможно.

Коля нямаше пари, за да се вози във файтон, понякога те не стигаха и за трамвай. Но в неговата стая се беше заселила босоногата богиня в разкъсана рокля и той, грабвайки своите най-редки книги, изтича на Литейния в антикварната книжарница. В изтърканата чанта на Коля лежеше старинният том на Рабле, попаднал може би в ръцете на Волтер или Чаадаев, пак там лежаха най-редките издания на други класици и томче на Лермонтов с дарителен надпис, направен от Михаил Юриевич, разбира се, не за Коля, а за един от своите съвременници, отдавна изчезнал във вълните на времето.

Коля знаеше цената на Лермонтовия автограф и нямаше намерение да дава рядката книга на безценица.

Но в какво се превърнаха Рабле, Плотин, Ариосто и старият Данте? В нова рокля, в женски обувки, в чорапи и други подробности на дамския тоалет. От всички изброени класици само единствен Рабле би разбрал Коля и не би му се обидил заради странния обмен от такъв род, впрочем съвсем възможен не само по времето на Коля, но и по всяко друго време.

Когато Офелия свали своята протрита рокля и облече всичко, което й донесе Коля, тя веднага се промени и стана много по-обикновена, отколкото беше в двора-кладенец, събирайки там петачетата и десетачетата. Тя значително се измени, но митът въпреки това продължаваше и Коля не съжаляваше нито за Лермонтовия автограф, нито за фолианта на Франсоа Рабле, отпечатан с дървени букви на дебела, напомняща пергамент хартия.

В двора на смени дежуряха двете носести старици, гадаейки как ли ще свърши така странно започналото събитие. И ще накаже ли чуждестранният бог безбожника-аспирант, посегнал на светостта, или него ще го привлече към отговорност кварталният, защото докога е възможно да държиш в къщи чужда жена без регистрация, без да си предупредил даже домоуправителя, безотговорен старец, който не вижда какво става под носа му, но въпреки това е много доволен от живота и от самия себе си.

Опитай се да регистрираш богиня или дори улична певица, ако в нейната рокля на дупки няма нито документи, нито справки. А даже и да бяха съществували някога тези документи, бяха останали в онази болница, от която хората рядко се завръщат, където всеки си има книжен двойник, именуем документ — тази неголяма, но магическа книжка, пред която пасуват не само домоуправителите, но даже и стариците, обичащи да пъхат дългите си носове в чуждите работи.

Можеше да се направи опит за измъкване на документите от Бехтеревка, като се използуват академичните връзки, покровителството на професорите Филипченко и Колцов, чиято молба, отправена към Давиденков (също професор) или даже към самия академик Павлов, ще разреши за нула време това дребнаво хартиено-бюрократично проблемче. Но засега Николай беше отложил тази мисъл. Ще започнат да изясняват по какъв начин Офелия е измамила бдителността на санитарите и стражите. И едва ли някой ще повярва на хипотезата по отношение на изкуството за преминаване през каменни стени.

Вярваше ли в тази версия самият Коля? И да, и не. Нали от този момент, в който Офелия свали своята окъсана рокля и заприлича на всички други свои връстнички, които вървяха по улицата, пътуваха с трамвая или купуваха продукти в гастронома, мислено изваждайки или събирайки разни цифри, за да не ги измами бързоръката и веселоока касиерка — та от този момент за потвърждението на тази версия не бяха останали почти никакви факти.

Понякога в главата на Коля се въртяха престъпни мисли — да бръкне в трамвая в нечия дамска чантичка и да заеме за Офелия някакъв, макар и съвсем мизерен документ — временно удостоверение за справка. Но засрамвайки се, Николай тутакси прогонваше тази хлъзгава като змия мисъл, макар всеки път, когато пътуваше в трамвая, да хвърляше прекалено красноречиви погледи на дамските чантички, заставяйки техните собственички да се мръщят тревожно и прибързано да се отдръпват.

Но за щастие скоро всичко се уреди (с известен примес на чудо или без него?). Защото това, което ние наричаме неудача или удача, почти винаги е свързано със случая, който по своята природа е хазартен играч и играейки с теб, ту печели, ту губи от теб твърде често нещо дребно, наричано в зависимост от обстоятелствата — удача или неудача. Офелия спечели от случая, както обичат да казват еснафите, „за трамваен билет“. Тя донесе документа си и го подаде на Коля. Наложило ли й се беше за това да премине през стените, а после точно така незабелязано да излезе или да хипнотизира служителката, пазеща паспортите на болните? Николай не започна да разпитва Офелия, а само кимна с глава, като че предварително беше знаел за тайната сделка на бившата улична певица с подпомагащия я случай.