Генадий Гор - Изваяние

С какъв независим и победоносен вид той влезе в кантората на жилфонд, за да получи хартиения двойник на Офелия вече с печат на записването, дойде точно в тази минута, когато там се оказаха двете старици, може би не съвсем случайно. Тях отдавна ги терзаеше и мъчеше мисълта, че в съседната квартира №16 се върши беззаконие: у нахалника аспирант, който получава стипендия всъщност за безделието си, живее, без да е регистрирана подозрителна особа, която до неотдавна ридаеше на двора и събираше петачета, а сега, наконтена, люлее бедра и облъхва минувачите с мерзкия мирис на неизвестно с какво купен парфюм.

Под самите носове на стариците Коля разтвори удостоверението на своята съквартирантка, а след това го затвори и сложи в портфейла си, а портфейла предвидливо скри в страничния джоб на своето доста изтъркано сако.

Съвсем не така, както вчера и завчера, се изкачваше той по стълбата към своя шести и последен етаж, изкачваше се леко и бързо, като че танцуваше. Стълбата сега го водеше в свят, който не беше нужно да крие нито от кварталния, вече получил анонимна жалба, написана по молба на неграмотните старици от полуграмотния му съсед, нито от портиершата, огромна, винаги за нещо сърдита на всички леля (а най-много от всички на аспиранта от квартира №16 заради това, че не спи през нощта, чете книжки и иска да стане по-умен от всички).

А след седмица Коля още по-весело бягаше по стълбата, доволен от това, че Офелия е с него и нейното пребиваване е узаконено и в гражданското, и в жилфонд, и в съответното отделение на милицията. И това доказваше, че законът можеше да санкционира мита и чудото, ако чудото има документ. А за удостоверението се беше погрижил още покойният първи мъж на Офелия — знаменитият художник М., който със своето величие и познанства би могъл да получи всякакъв документ, за да освети връзката си с жена, независимо каква е била тя в миналото — модел, крадла, момиче с леко поведение, бивша монахиня, княгиня или даже богиня, току-що явила се от Гърция или древния Египет.

С какво удоволствие Коля пристъпваше прага на своята стая. В стаята струеше приятна, смекчена от синьо-розовия абажур електрическа светлина. А на масата в ленива поза седеше тя — чието име беше твърде литературно, а тялото твърде скулптурно антично, въпреки че беше облечена в рокля, купена на „Садовая“ в Апряскинската чаршия.

— Е, разказвай — молеше Коля.

— За какво?

— За каквото искаш.

И тя започвайте своя разказ, потапяйки Коля в абстрактното и мрачно утро на XXII век, където одухотворените от субтехника знаци мамеха към себе си хората, а хората бяха станали вечни като знаците, научавайки се да обновяват паметта на своите клетки не без подсказването на извънземния разум, решил да се намеси в земните работи.

Ах, този извънземен разум! Тихомълком и без да бърза, той се промъкваше към земната биосфера, порядъчно все пак изхабена от техническия прогрес, за да й върне предишния загубен от нея вид, когато боровите и елховите гори са били пълни със зверове и птици, когато реките още са били сини и в тяхната прозрачна дълбина са плували сиги 5 5 Сиги — разни видове риби. и таймени 6 6 Таймени — вид пъстърва. , когато в планинските езера са се отразявали прохладните облаци и поетите с помощта на думите и ритъма са се опитвали да се слеят с тази неолитно-първобитна свежест. Дали пък извънземният разум не искаше да поправи стигналите до упадък земни дела и да не позволи на земната покривка да загине, да не й даде да заболее от склероза на съдовете и да се задуши от недостиг на кислород? Но като се грижеше да излекува всичко живо — тревата и дърветата, да очисти реките от химическата гадост, за да може всичко, макар и съвсем малко, да прилича на тази чудесна поема, която толкова дълго се беше дължала на устойчивото равновесие на динамичните сили — равновесие, нарушено от едностранчивото развитие на техниката и прекалено специализираната, невиждаща цялото, а само частта наука — извънземният разум направи на човечеството подарък, който струваше прекалено скъпо даже за бюджета на Вселената. Той подари на хората безсмъртие и чрез това задържа прогреса.

Не, не, защо веднага да избързваме напред, може би по-добре отначало да се спуснем на дъното на историческия процес, когато още над конусообразните вигвами 7 7 Вигвами — куполовидна колиба на североамерикански индианци. от миришеща брезова кора са висели сини облачета дим и хората, борейки се за съществование, са държали копие или здраво натегнат лък, а не анихилационен снаряд, способен да превърне във вакуум всичко живо или неживо за десета или стотна част от секундата.