Генадий Гор - Изваяние

Това беше хипотеза на Коля, която той посмя да изкаже пред професор Колцов, пред такова божество, каквото е и Майерхолд, но в своята област.

Как беше постъпил Колцов? Дали го беше изгонил, както и Майерхолд, и го беше нарекъл психопат? Разбира се, не. Само спокойно беше казал, че в нашето, съвсем не антично време цената на всяка хипотеза, която се опира на твърде нестабилни полудогадки-полуфакти, не струва и пукната пара. Очевидно професор Колцов беше още по-строг и нетърпим от Майерхолд, само че не проявяваше толкова бурно своя темперамент.

В разговор с мен неспокойната мисъл на Коля се носеше от лабораторията на професор Колцов до Великденските острови, където се издигат огромни човешки фигури, изсечени от камък, а лицата им нагледно демонстрират колко скоро е възникнал хуманизмът със своята мила, но наистина наивна страст да идеализира човека и дори полумаймунското му тяло.

И за да подразни мен, а още повече самия себе си, Коля се кълнеше, че повече му е по сърце тлъстата гърдеста Венера от Вилендорф, Ментон или Брасенпуи, отколкото Венера Милоска, защото там е животът, а тук чисто платоновска идеализация на човешката плът.

Изобщо Коля имаше някакви свои стари сметки с Платон. И да стане по-добър към древногръцкия мислител и неговите концепции за красота му се удаде много по-късно, когато той отблизко, съвсем отблизко се запозна с Офелия. Но ние отново избързваме напред и ще се постараем да върнем себе си и читателя към това, за което току-що ставаше дума.

Поскитала по дебрите на историята на културата и естествознанието, мисълта на Коля неизбежно се завръщаше към любимия му Н. В. Гогол, като че той беше център, където се събираха всички нишки, като че това беше силовото поле на тази интелектуална Вселена, която Коля носеше в своята, този път късоподстригана, малко асиметрична глава. По мнението на Коля Гогол е този мислител, нанесъл съкрушителен удар на християнската концепция за човека — уж духовна безграничност. Гогол доказа, че човек вътрешно е ограничен, ако не елементарен. Но колко жалко, че той, Коля Фаустов, който има възможност — наистина съвсем относителна — да беседва с Майерхолд, съвсем е лишен от възможността да поговори със самия Гогол, да поговори задушевно за „Мъртвите души“, за „Портрет“ и за това, което в същност е свързвало Н. В. Гогол с Александър Иванов — разбира се, велик художник, но изцяло платонизиран, враг на всякаква плът и адепт на духа.

Когато говореше за всичко това, Коля съвсем не подозираше, че неговото желание въпреки всички закони на Нютоновата и Айнщайновата физика парадоксално ще се осъществи съвсем по гоголевски в духа на „Нощта преди Рождество“, където се описва пътешествието на ковача Вакула в Зимния дворец.

Като се сбогува с мен, Коля тръгна за къщи. Той не живееше вече в аспирантското общежитие, а беше взел стая под наем в доста унила къща, със стара, типично петербургска, истински Разколникова стълба. Стаята беше също типично петербургска, с прозорец, излизащ към тесен двор-кладенец, кънтящ като всички кладенци.

Пристигайки в къщи, Коля си стопли чай на примуса и отвори прозореца. И тутакси чу ридаещ женски глас и думи на малко познат език, но по някои признаци нашият аспирант се досети, че това е древноскандинавски.

В типичния старопетербургски двор-кладенец, където портиерът сечеше трепетликови дърва и на въжето висеше бельо, се сътворяваше мит. Ридаещ женски глас пееше древна еда или сага, съчинена от викингите и усъвършенствувана от скалдите и неизвестно от какви ветрове довеяна тук. За един миг, едва докосвайки се до стъпалата на тъмната Разколникова стълба, Коля се озова на двора. Тя още седеше там, отслабнала руса богиня с овехтяла басмена рокличка и гласът й ридаеше, а по бузите й течаха сълзи.

Да, това беше мит, ако не чудо. Наистина към мита и чудото се примесваше житейската проза. От прозорците летяха десетачки и петачета, които ридаещата богиня бързичко събираше и криеше в джоба.

— Коя сте вие? — попита с треперещ глас Коля. — И откъде ви е известен друвноскандинавският език?

Богинята се усмихна и в нейните тъгуващи очи се появи насмешливо изражение.

— Ако ви кажа, че съм завършила Филологическия факултет на Ленинградския университет — каза тя, — ще ви удовлетвори ли моят отговор?

— И там ли ви научиха да превръщате двора-кладенец в мит? — продължаваше да задава въпроси Коля.

Той чувствуваше, че тя ей сега ще изчезне: петачетата и десетачките вече не летяха от разтворените прозорци на залетия с цимент двор. Появиха се две старици, прекръстиха се и се опулиха срещу странната жена, която допреди малко бе ридала и се бе молила, обръщайки се на непознат език към своя чуждоземен бог, а сега стоеше и кокетничеше с юношата от квартира №16, с известния безбожник и комсомолец, забравяйки и за своя чужденец-бог, и за своята мизерна професия, и за своята жалка басмена рокля. А роклята цялата се беше изтъркала и на места безсрамно прозираше загорялото и обветрено, но красиво като на статуя тяло.