У. Гиър - Вълчият талисман

— Само един бог може да направи такова нещо. Защо хората трябва да продължават да бъдат част от тази твоя Спирала? Ако могат да владеят света, те трябва да го сторят. — Той запита лукаво: — Или ти ще ме поразиш?

Вълчият съногадател затвори очи и тъжното му изражение накара дори сърцето на Храбър мъж да трепне. Той гневно се освободи от моментната слабост.

„Можехме да го направим. Вълчият Талисман искаше да се стегне около сърцето ти и да отдели душата от тялото ти. Но аз не му позволих. Ние вложихме надеждите си за бъдещето на Спиралата в друга душа. Силата не може да направлява действията на хората. Може единствено да им влияе чрез Сънищата. Онова, което подготвяхме за теб, бе променено.“

Храбър мъж помисли.

— Променено ли?

„Още отрано видяхме силата, стаена в теб. Надявахме се да можем да я използваме. Изпратихме Съновидение на Пелинов дух да открадне Бяла пепел. Някога тя те обичаше — както и ти нея. Заложихме Съня, в който вие двамата трябваше да станете едно цяло. Но не можем да въздействаме на човешките решения. Когато лагерът край реката, която наричате Дебелия бобър, бе нападнат, бойната тояга на воина Черно острие промени всичките ни планове — обезобрази душата ти и те превърна в изчадие.“

Храбър мъж се усмихна.

— Никога не бих предположил, че Силата поема такива големи рискове и че може да губи.

„Извади си поука от това, Храбър мъж, и помисли сериозно върху нея. Нищо не е напълно сигурно — дори и за Силата. Сътворението е такова нещо, че полетът на една пеперуда над Зелената планина може да промени въздушните течения и да завихри буря на другия край на света. Нито едно действие не е лишено от рискове. Нито за нас… нито за теб.“

— Значи аз съм бил твоят избраник. А Бяла пепел?

„Двамата заедно щяхте да сътворите в Спиралата бъдещето на Слънчевите хора. Щяхте да им разкриете повелите на Съня. На млади и стари, на мъже и жени. Силата се получава от преплитането на противоположностите. Север-юг и изток-запад създават света. Върховното цяло и Множеството на илюзията. Всички са свързани в едно и образуват Спиралата, кръгът без начало и без край.“

— Но утре аз ще унищожа Бяла пепел.

Скръбта на златния човек изпълни пулсиращата мъгла.

„Молим те да размислиш, да овладееш хармонията на Спиралата. Молим те да Танцуваш…“

— Доводите ти са убедителни, Вълчи съногадателю, но сега виждам истинската си възможност. Някой ден ще стана това, което сега си ти. Да видим чий Сън ще се окаже по-силният.

Внезапният порив завари Храбър мъж напълно неподготвен; някаква страхотна Сила го отблъсна от златистата мъгла и той започна да се върти, изпаднал в паника, през сивата мъгла като запратен камък.

Примигна; болката в главата му се бе завърнала — заслепяваща и непоносима. Той изстена, кръстосвайки ръце на гърдите си, треперейки от нощния студ. Луната бе изгряла над източния хоризонт във формата на полумесец.

— Този път се издаде, Вълчи съногадателю. — Той се изправи схванато на крака. Стисна юмрук, разтърси го и изкрещя:

— Духовете трябва да се научат да лъжат!

„Бог!“ — съскаха гласовете в съзнанието му.

— Да… ще бъда бог. И новия Сън ще смаже стария.

Той пое въздух и изрева към небето:

— Ще видиш! Утре ще видиш!

— Изворът е хей зад онова възвишение — посочи Охлюва черупка към осеяния с пелин хребет пред тях. Жълто-кафеникавата пръст блестеше в следобедните лъчи на слънцето. Високо в небето пухкави облачета плуваха на изток, тласкани от нетърпеливия вятър.

Бяла пепел засенчи очи от ослепителния блясък на слънцето върху пясъка и огледа мястото. Наоколо се издигаха множество дюни като огромни мравуняци. Сърцето и биеше глухо и учестено. Единствено присъствието на Тиха вода до нея и помагаше да издържи всичко това.

— Хайде да спрем и да прекараме остатъка от деня тук. Онази дюна ето там е височка. Ако се разположим на лагер на върха и, ще можем да наблюдаваме околността.

Бягащ като вятъра я изгледа въпросително.

— А после?

Тя събра кураж, опитвайки се да не трепери.

— По здрач ще изкачим възвишението и ще се спуснем до извора за срещата с Храбър мъж.

— Мислиш ли, че ще дойде?

Тя кимна.

— Той е напълно уверен в себе си. В Съня го видях застанал пред един голям огън. Всеки друг би се страхувал да запали такъв огън, за да не привлече неприятели. Но той се мисли за непобедим.

Лицето на Бягащ като вятъра се обтегна и той хвърли поглед към Трепетликата, която ги слушаше, кръстосала ръце, вперила подозрително очи в Бяла пепел. Младият мъж махна рязко с ръка и нареди: