У. Гиър - Вълчият талисман

— Бяла пепел? — повика я настоятелно Тиха вода, разсейвайки спомена. — Ти трепериш.

Тиха вода. Винаги пристига точно навреме. Тя си пое дълбоко дъх.

— Уплашена съм, Тиха вода. Това е всичко.

Тя се обърна по гръб, за да види блещукащите звезди, изгрели в смрачаващото се нощно небе. На север мрачните склонове на Зелената планина се издигаха като черно петно, закриващо хоризонта. Обади се бухал и жалното му бухане се понесе над безкрайното поле от дюни.

— И мен ме е страх — призна и той колебливо. — Но не заради Храбър мъж.

Бяла пепел хвърли поглед към мястото, където останалите най-сетне бяха налягали. От завивките на Бягащ като вятъра се разнасяше тих шепот. Каза си, че той е щастлив, а и Трепетликата е подходяща за него.

Пелинов дух бе легнал малко встрани от другите. През целия ден бе странял от групата, потънал в мисли. Останалите воини я следваха мрачно, събирайки кураж за предстоящата опасност, която дори не разбираха.

— Бяла пепел? — Тиха вода докосна бледата и страна.

— Какво?

— Ти… Колко време мина от последното ти кръвотечение?

Тя се извърна в мрака и се взря в него.

— Моето кръвотечение ?

Той плъзна нежно длан по шията и ръката и, сплитайки пръсти с нейните.

— Оттогава минаха две луни, нали? Горчив храст мисли, че съм… — Изведнъж осъзна всичко и сякаш я заля студена вода. Сутрешните повръщания, напълняването, странното усещане за някаква промяна, което я бе завладяло. Опита се да си спомни кога бе последното и кръвотечение — толкова трудно можеше да държи сметка за него при липсата на менструална палатка, в която се събираха жените. Колко време бе минало? Може би точно преди да откраднат Вълчия Талисман? Спомни си как събираше и белеше хвойнова кора за подложки, които я драскаха и я дразнеха. Да, точно тогава беше… малко преди тя и Тиха вода да започнат да спят заедно.

Бяла пепел трескаво затърси някакво друго обяснение: например тревогите за Съня. Предстоящият двубой с Храбър мъж. Мъката и негодуванието. Съмнението и в способността и да Сънува Върховното цяло и да се върне невредима в този свят. Всички трудности, които бяха прекроили живота и. Постоянният страх.

Бяла пепел плъзна ръка надолу и докосна корема си. Затваряйки очи, тя се вглъби в себе си, търсейки истината и някакво слабо присъствие отговори на призива и. Стисна здраво очи.

— О, Благословено Върховно цяло.

— Бяла пепел? — Тихият въпрос на Тиха вода сякаш отекна в ушите и.

Тя кимна:

— Така е, бременна съм.

— А какво ще стане със Сънуването? — запита я нежно той. — Искам да кажа, ще можеш ли… има ли някаква опасност, ако Сънуваш, носейки нашето дете в утробата си?

— Май нямаме голям избор.

Усети неохотното му съгласие и уплахата му за нея и детето.

— Да, изглежда е така. Но… съжалявам. Ако се бях сетил, никога нямаше да…

— Тиха вода? Не си го направил ти. Направихме го двамата заедно. Щастлива съм, че нося твоето дете. Обичам те. Обичам те така, както не съм обичала никой друг. Ако трябваше да избирам от кого да имам дете, щях да избера теб.

Затваряйки очи, тя се понесе с Върховното цяло, виждайки как душата на Тиха вода се изпълва с топлина.

— Е, можеше да изберем и по-подходящо време — призна той облекчено.

— Да, можеше. — Тя го прегърна силно. — Но може би точно така трябваше да стане.

Той също я прегърна силно. Лежаха така прегърнати дълго време. Тя пое дълбоко дъх, вдишвайки миризмата на тялото му, сякаш по този начин можеше да вдиша и душата му.

След известно време приливът на топлина започна да чезне. Потръпна при леката промяна. Някакви пипала — някаква ужасяваща миазма — докосна крайчеца на съществото и. Тя предпазливо се отправи към границата на сивата мъгла, разпознавайки източника. Усещаше присъствието на Храбър мъж. Той отново докосна Върховното цяло и тялото и се вцепени.

— Какво има?

— Храбър мъж. Опитва се да проникне. — Вкопчи се в меките завивки. — Той знае…

— Какво знае?

— Какво изпитвам, както и аз мога да доловя неговите усещания: сега се чувства силен, дързък, уверен в победата си. — Тя потрепери; мразеше мисълта, че той усеща безпокойството и, мразеше арогантността му.

Съпругът и я притегли по-близо до себе си.

Бяла пепел се опита да потъне в усещането на бузата му, притисната до нейната.

— Как бих могла да го унищожа, Тиха вода? Аз едва мога да направлявам Съня. Познавам капана, който всмука Пеещите камъни и се страхувам от него почти колкото от Храбър мъж. — Тя поклати глава. — Пеещите камъни бе толкова по-силен от мен — но и той… — Скри лице в разпуснатата му черна коса.