У. Гиър - Вълчият талисман

— Няма да отида сам — заяви Храбър мъж. — Да не ме смята за глупак?

— Тя реши, че сигурно ще искаш да вземеш…

— Петима воини — уточни той. — А едноръкият мъж ще бъде ли с нея?

Мускулчетата на челюстта на Охлюва черупка изпъкнаха сякаш за да не издадат треперенето на устата му.

— Да, нейният съпруг ще я придружи.

Самодоволната усмивка на Храбър мъж стана по-широка.

— Щом нейният „съпруг“ ще я придружи, то и жена ми ще дойде с мен и петимата ми воини. Храбър мъж е съгласен само при тези условия.

В очите на Охлюва черупка се появи разбиране и той стана по-уверен.

— Тя вече е поела насам с петимата си воини. Ще дадеш ли дума като Човек с летяща душа на Строшените камъни, че всичко ще бъде точно така? Само петима воини?

Храбър мъж го изгледа с присвити очи. След това каза високо:

— Храбър мъж дава дума, че само петима воини и Бяла врана ще го придружат на срещата му с Бяла пепел! Ще бъде както казах.

Наобиколилите ги воини се размърдаха и се спогледаха. Летящият ястреб се усмихна и кимна, хвърляйки на воина Черно острие поглед, който би отправил към парче вкусно месо.

— Петима воини? — запита Бяла врана.

Храбър мъж кимна.

— Битката, която ще водим с Бяла пепел, не може да бъде спечелена с копия и бойни тояги. — Той отметна глава назад, излагайки лице на слънчевите лъчи. — Аз я принудих да се изправи срещу мен. Тя не иска Силата ми да нарастне още повече. Усетила е докосването ми в Съня си, както и аз усетих нейното. Дошло е време да сломя съпротивата и. Ще се разправим с останалите Черни острия, когато Силата ми добие пълната си мощ. Тогава никой няма да може да ни излезе насреща.

Лицето на Охлюва черупка се напрегна.

Храбър мъж се изсмя.

— Какво? Черно острие, аз я познавам . Зная точно колко е силна. — Помълча. — Познавам и своите сили. Може би ще се присъединиш към нас? Имал си смелостта да дойдеш сам тук. При мен винаги има място за храбреци като теб.

— Но нали трябва да премине изпитанието на клана? — обади се отстрани Бизонска опашка.

— Аз решавам кой е достоен — заяви Храбър мъж, пронизвайки го с изгарящ поглед. Воинът отстъпи назад и сведе очи. Храбър мъж отново насочи вниманието си към Черното острие. — Ще дойдеш ли с мен, Охлюва черупка? Ще станеш ли боец на новия ред? Или ще предпочетеш да тръгнеш след жена?

— Аз имам чувство за чест, Човеко с летяща душа. Строшените камъни не е моя клан.

Храбър мъж подпря брадичката си.

— Предложението си остава. То важи и за всеки друг воин на Черните острия, който е смел като теб. Разбирам верността ти към клана. Да, разбирам и я уважавам. Засега си обвързан със своя клан. След като победя вашата Съногадателка, след като я направя своя жена, може би ще стигнем до споразумение… между мен и вашите воини. Кажи това на съплеменниците си; кажи им, че се задава ново бъдеще, сътворено от Храбър мъж.

— Ще предам думите ти. — Безизразното лице на Охлюва черупка сякаш бе изсечено от стар гранит.

— Значи се разбрахме. Ще дойда до извора, за който ми каза, с петима воини и Бяла врана. Нека Бяла пепел също доведе петима воини и едноръкия си съпруг. Тогава ще се борим в Съня за бъдещето на народите. И веднъж завинаги ще отнема Силата и.

— Чух думите ти, Човеко с летяща душа. С твое позволение, ще ги отнеса на племето си.

— Върви — махна му Храбър мъж.

Охлюва черупка тръгна гордо през редиците воини, които ги бяха наобиколили.

— Трябваше да го убием — прошепна Бяла врана.

Храбър мъж и се усмихна иронично:

— И да погазим обичаите на клана? Не, той дойде без оръжие.

— Но само петима воини? Да не си полудял? — Тя направи изумен жест. — Не бих оставила на Черно острие дори да избърше дупето на някое бебе!

— Аз вярвам не на Черните острия.

— Така ли? — запита тя, докато продължаваха нагоре по седловината.

Той куцукаше напред със сакатия си крак.

— Вярвам на Бяла пепел.

— На Бяла пепел? Та тя иска да те убие !

Той се усмихна разсеяно.

— Точно това ще направи победата ми над нея още по-сладка.

— Не мисля, че разбираш какво си… — Жената преглътна страха, надигнал се в гърлото и.

Храбър мъж я изгледа неодобрително с крайчеца на окото си.

— Ти не разбираш. Битката между мен и Бяла пепел не е работа за воини. Там ще действа само Силата. — Описа кръг с ръка, посочвайки воините, които се движеха около тях. — Дори и да хвърля всички тези млади храбреци срещу Бяла пепел, няма да постигна нищо. Тя вече не е достатъчно обучена, за да предвиди подобно действие още преди да съм го предприел. Тя прониква в душата ми чрез Сънищата. А дори и да успеят да я убият, какво ще спечеля от това? Тя трябва да е жива, за да мога да отнема Силата и.