У. Гиър - Вълчият талисман

Тиха вода продължаваше да гледа след Бяла пепел, неспособен да намери думи.

— Затвори си устата — нареди му Горчив храст. — Както си зинал, ще се напълни с мухи.

Той поклати глава: „Бременна? А утре трябва да се бори в Съня срещу Храбър мъж?“ Отправи умолителен поглед към небесата: „Знаеше ли за това, Вълчи Съногадателю? Да не би да е част от някакъв Духовен план?“

Бяла пепел водеше групата през суматохата, царяща в лагера; душата и тегнеше, сякаш бе пълна с камъни. Около нея падаха палатки, докато хората припряно изтегляха колчетата. Квичаха кучета, сподиряни от проклятия и викове, а върху носещите пръти се привързваха торби и вързопи. Децата ревяха, а жените сипеха нареждания. Прах се вдигаше, докато хората тичаха от една задача към друга.

Тиха вода вървеше до нея с потресено изражение на лицето. Тя чувстваше объркването и тревогата му. Пелинов дух вървеше от другата и страна, движейки се с мрачна решителност. Зад нея вървяха Бягащ като вятъра и жена му. Тя долавяше угрижеността на Бягащ като вятъра и Трепетликата, гледайки как Черните острия се приготвят за бягството. Синият вятър вървеше най-отзад, вдигнал гордо глава; остриетата на копията му блестяха на слънчевите лъчи.

Черна луна спря да прибира нещата си, когато минаха покрай него. Той кимна на Бяла пепел, но жестът бе отслабен от вихрушката от противоречиви чувства в душата му. Тя отвърна на кимването му.

В края на лагера една палатка лежеше на земята, а до нея някаква жена даваше нареждания на една от пленничките: Кошничка. Бяла пепел я погледна, минавайки покрай нея. По лицето на Кошничка бе изписана яростна омраза, от която я побиха тръпки.

— Зла вещица! — изсъска братовчедка и.

Тиха вода забави крачка и хвърли поглед през рамо.

— Коя беше тази жена? Какво каза?

Бяла пепел вдигна рамене и промърмори:

— Нищо. Някога бе моя братовчедка. Тя е от клана Трите устия. Казва се Кошничка.

Той кимна.

— Сестрата на Малък крак. Сега я познах. А защо те нарече вещица?

— Не и обръщай внимание. Сега трябва да мислим за по-важни неща. Тя трепна, почувствала как стомахът и се преобръща. Да не би отново да и стане лошо?

Тиха вода се отдели от групата и тръгна надясно. Бяла пепел видя Корен, който ги гледаше от края на лагера. Момчето бе застанало с ръка на кръста, от която висеше бойната му тояга. Чичо му помаха. Младежът кимна за поздрав, наблюдавайки ги с някаква странна напрегнатост.

Очите на Тиха вода се присвиха и Бяла пепел усети, че го човърка нова тревога. Той стисна зъби и тръгна отново напред.

Тя се загледа пред себе си, оставяйки Тиха вода насаме с мислите му. Къде бе изчезнала силата и? Чувстваше се уморена, разтревожена и объркана. Защо ставаше така точно сега, когато се нуждаеше от цялата яснота на ума си.

„А ако не успея да овладея Върховното цяло, когато се изправя пред най-лошия от всичките ми страхове, ще обрека всички ни на гибел.“

Бяла врана бе застанала до Храбър мъж и наблюдаваше изпитателно пратеника на Черните острия. Той бе застанал непоколебим пред тях — красив млад мъж с навити черупки, татуирани по бузите му. По прашното му мускулесто тяло се стичаше пот. Носеше само препаска на слабините си, а косата му бе сплетена в обикновена плитка отзад. Вперил поглед в очите на Храбър мъж, той не трепваше, сякаш притежаваше безгранична смелост. Единствено от пулсиращата му вратна артерия Бяла врана разбираше колко го в страх.

Воините на Строшените камъни се бяха скупчили около тях с готови копия, а в очите им блестеше хищен поглед. По северния склон зад тях се изкачваше главната колона на клана, която трябваше да достигне ниската седловина на Зелената планина. От двете им страни се издигаха скалистите сиво-зелени склонове на планината. Тук-там скалните късове блестяха от слънчевите лъчи. По-голямата част от склоновете бяха осеяни с хвойна и нискостеблени борове, които близо до върха преминаваха в горички от ели и смърчове. Един орел се виеше по спиралата на въздушното течение.

Тя наклони глава, заслушана в думите на Черното острие.

— Аз съм Охлюва черупка, воин от клана Черни острия. Дошъл съм при Строшените камъни, за да предам съобщение на Храбър мъж.

— Кажи ми го — усмивката на Храбър мъж бе като замръзнал огън.

Охлюва черупка вдигна гордо глава.

— Бяла пепел ме изпрати да ти кажа, че ще се срещне с теб утре вечер. В края на прохода има извор. — Той посочи на юг. — Там Бяла пепел ще влезе в двубой с теб.