У. Гиър - Вълчият талисман

— Имам доверие в Силата ти. Ако не се върна, надявам се, че ще ме Опееш много силно. Гръмовната птица трябва да разбере къде да открие душата ми.

Младата жена погледна воина с кафявите си очи и косата на Бягащ като вятъра настръхна. Сетне тя каза:

— Смелостта ти не ще бъде забравена, Охлюва черупка. Нито от Върховното цяло, нито от хората.

Той и се усмихна слабо и се отдалечи.

Черна луна се изправи, вдигайки глава.

— Желая ти късмет и дано Силата бъде с теб, Бяла пепел. Най-храбрите бойци на Черните острия тръгват с теб.

След това той застана в средата на кръга и завика:

— Вдигайте лагера! Тръгваме на юг!

Бягащ като вятъра се загледа в утъпканата земя, докато другите се надигнаха, бъбрейки помежду си. Един силен порив на горещия вятър накара входното покривало в палатката на Черна луна да изплющи и вдигна вихрушки прахоляк из лагера.

Той вдигна очи към Трепетликата.

— Защо? — запита я тихо.

— Защото искам да бъда там. — Тя хвърли поглед към Бяла пепел, която седеше мълчаливо с отнесен поглед. — Може би ще я разбера по-добре. Може да имаш нужда от мен. — Усмихна му се. — А ако нещата се объркат, няма да загубя още един любим човек. Може би Гръмовната птица ще ни отнесе заедно в Лагера на мъртвите.

Той сложи ръка върху нейната и стана, вдигайки и нея. Извръщайки се да си тръгне, погледна към Бяла пепел. Тя седеше като излята от камък. Лицето и бе пребледняло, сякаш виждаше в съзнанието си някакво ужасно бъдеще. Душата му потръпна.

Лош стомах се изправи и Горчив храст се вгледа в очите му. Той приключи с привързването на завивките към вързопа си и ги подпря на палатката на Пелинов дух. В лагера цареше суматоха — всички палатки се разглобяваха. Жената притисна длани към слепоочията си, сякаш за да подреди мислите си.

— В миналото щях да ти кажа да престанеш с тази глупост и да вървиш да събираш съчки за огъня.

Тиха вода и намигна:

— Нищо, кажи ми го и сега. Може да се почувствам по-добре от това.

Погледът и омекна.

— Мисля, че миналото вече няма да се върне, Лош стомах. Вече си… различен.

— Винаги си ми го казвала.

Ъгълчетата на устата и трепнаха раздразнено. Изражението и го развесели. Тя вдигна ръце и стисна юмруци:

— Защо ли въобще се опитвам? Ти винаги усложняваш нещата.

— Така ли? — Той се отдръпна, за да стори път на няколко жени, които минаха бързо, натоварени с издути до пръсване торби.

— И винаги задаваш въпроси! Можеш да побъркаш всеки здравомислещ човек. Честно казано, чудя се как е могла Силата да избере човек като теб. Сигурно ужасно гневиш Духовете.

Той се усмихна; две кучета с поводи и носещи пръти изтракаха покрай тях, следвани по петите от две малки крещящи момченца.

— Духовете не се интересуват много от хората. Имат си свои Духовни грижи. Имат си Спиралата, или поне така мисля. Какво ги е грижа дали…

— Лош стомах?

— Ъ?

Тя се усмихна, притегли го към себе си и го прегърна силно. Той я погали по косата и усети в душата си топлота, която никога преди не бе изпитвал към нея. След това тя се отдръпна, за да го погледне за последен път, сякаш искаше да запомни как изглежда.

Бяла пепел се появи от палатката и се усмихна на Тиха вода, а после пъхна шепа сушено месо и няколко питки от сладко коренче в издутия вързоп. След това тръгна да върши нещо друго.

Горчив храст гледаше замислено отдалечаващата се фигура на Бяла пепел и попита с половин уста:

— От колко време е бременна?

— От колко време е… Какво? — Долната му челюст увисна от изумление. Той се загледа след Бяла пепел.

— Разбира се. Ти не знаеше ли? — Горчив храст вдигна очи нагоре, отново отчаяна от неведението му. — Става и лошо сутрин, нали? Погледни я само. Виждаш ли цвета на кожата и? Виждаш ли как тежестта е пренесена върху тялото и? Месечното и кръвотечение не е дошло, нали?

Тиха вода направи отрицателен знак.

— Мислех… мислех, че е от тревогите.

— Ами кръвотечението? — Сестра му вдигна въпросително вежда и скръсти ръце.

— Е, аз не обръщам внимание на… — Наистина, от колко ли време беше бременна? Той си спомни, че когато тя белеше дървесна кора в Тревистите планини, се бе оплакала от стомашни спазми. Но от тогава бяха изминали почти два лунни цикъла.

— О, не — прошепна той.

Горчив храст поклати глава и въздъхна уморено.

— Раждала съм достатъчно, за да познавам кога една жена е бременна. Аз също съм заченала от Пелинов дух. Нямаше да я видя, че повръща, ако и аз не бях излязла да сторя същото. — Поклати глава. — И смятате да се борите със зъл Съногадател? Един сакат и една бременна жена? — Тя хвърли поглед към Пелинов дух, който разговаряше откровено с Корен. — По-добре щеше да е да не забърквате съпруга ми в това.