У. Гиър - Вълчият талисман

— Не го харесвах. Не и след онова, което направи с татко. Една нощ проследих него и мама. Гледах ги как се любят… и просто не можах да го понеса. Мъжът, който остави баща ми да умре… се чифтосваше с майка ми! Баба я накара да се омъжи за него. Чух ги как си говорят за това. Нали знаеш, Черната ръка първо е бил любовник на баба.

Тиха вода потрепери от отровния гняв в гласа на Корен.

— Не мисля, че Черната ръка е оставил Топъл огън да умре. Мисля, че направи всичко, което можеше. Понякога Силата…

— Не ми говори за Силата! — Момчето се изплю. — Виждал съм как умират твърде много хора, защото Лечителите не искаха да ги спасят! — Замълча, после попита: — Чу ли за Лупина?

Тиха вода кимна.

— Да. Но това не е деяние на Силата.

— Но Гореща мазнина не пожела да я спаси. Нали видях. Само поклати глава и се отдалечи.

Откъде идваше целият този гняв? Тиха вода се опита да си спомни какъв бе Корен преди смъртта на Топъл огън. Възможно ли бе този замислен младеж да е същото онова засмяно, щастливо дете?

— Достатъчно сме говорили за смърт. Разкажи ми за новия си живот, за ловните ти приключения.

Светът щеше да бъде много по-хубав, ако нямаше Лечители и Хора с летящи души. Не им вярвам.

Тиха вода се облегна на лакът и опъна крака върху топлия пясък.

— Е, не всяка Сила е лоша. Докато пътувах, видях много неща. Станах пазител на Вълчия Талисман. Така че сега и аз съм обвързан със Силата.

Той почувства суровия, изпитателен поглед на Корен върху себе си.

— Вълчият Талисман ли? Какво е това? Ако ти си неговият Пазител, сигурно има Сила колкото заешка дрехонка върху изсъхнал пясъчник.

— Силата му може да те изненада.

— Аз също бих могъл да я изненадам — изсумтя момчето и се размърда предпазливо.

— Наистина ли харесваш Пелинов дух?

Зъбите на Корен блеснаха.

— Той поне е истински воин. Преживял е много несгоди — също като мен. Жена му е умряла миналата зима, по същото време, в което почина баща ми. Не ме интересува дали спи с мама. Той я обича… а това е нещо повече от отношението, което имаше към нея Черната ръка. И плака, когато Лупина бе убита от… е, когато умря.

— Но Пелинов дух не е много сигурен дали харесва мен.

Корен се усмихна.

— Мога да го разбера. Но той е добър човек, Лош стомах. През последната година е изгубил много скъпи неща — жена си, клана си. А после и дъщеря му изчезнала безследно, когато Племето на вълка избило клана Бяла глина. Мисли, че е загинала, и все още скърби за нея. Може би затова ми харесва толкова.

— Мисля, че вече не скърби за дъщеря си — усмихна се в мрака Тиха вода.

— Ти не го познаваш. Загубил е всичко, което някога е обичал. Затова сега обича нас.

— Дъщеря му е моята…

— Ако се вярва на думите му — продължаваше разпалено Корен, — дъщеря му е била най-красивата жена на света. Пелинов дух казва, че Силата му я дала, когато всичките му дъщери измрели. Че тя е особена.

— Така е. Всичко, което ти е казал Пелинов дух, е истина.

Корен наклони озадачено глава:

— Откъде знаеш?

— Бяла пепел е съпругата ми. Затова сега съм тук — жив, както отбеляза. Сега тя говори с Пелинов дух и му разказва нашите приключения.

Корен зяпна:

— Ти? Бяла пепел е омъжена за теб?

— Това е дълга история. Ще ти я разкажа някой ден.

Лицето на момчето се удължи неузнаваемо от недоверие.

— Че какво толкова е видяла в теб ?

Благгословени Създателю, няма ли най-сетне да има край?

— Тя казва, че душата ми сияе в жълто и червено. Може би затова.

— Но как стигнахте дотук? Как разбрахте къде се намираме?

— Силата ни доведе. Дошли сме да се борим с един зъл Човек с летяща душа. Името му е Храбър мъж и е повел клана Строшени камъни насам. Трябва да бъде спрян или Силата му ще промени света.

— Искам да ви помогна!

Мъжът поклати глава.

— Достатъчно хора изгинаха от клана Облите скали. Не искам това да се случи и с теб. Това е работа за могъщи Съногадатели, а не за млади момчета, които се смятат за непобедими.

Корен попипа бойната тояга, висяща на кръста му.

— Един Лечител ще умре от тази тояга също тъй бързо както обикновените хора.

— Възможно е, но Храбър мъж идва насам с всичките си воини. С Бяла пепел трябва да се бием с него по различен начин.

— Щом е за това да се премахне някой Духовен човек, аз съм съгласен.

— Да не би да желаеш Пеещите камъни да не бе успял да ме излекува от ухапването на гърмящата змия?

— Но ръката ти не се излекува — напомни нетактично Корен.