У. Гиър - Вълчият талисман

— Сигурен ли си, че тези думи идват от сърцето ти? — Погледът на вожда го пронизваше.

Бягащ като вятъра поклати глава. Чувстваше се толкова уморен.

— Не. Давам ти най-добрия съвет, който мога да предложа. Пелинов дух не крие факта, че Силата му е повелила да я открадне. Откакто я познавам, Силата винаги я е закриляла — дори и мен накара да се появя тъкмо навреме, за да я спася. Мисля, че ако се опитваме да и създаваме затруднения, ще си навлечем беда. Не от Бяла пепел, а от Силата, която я направлява.

— Ще помисля върху думите ти. — Черна луна се изправи и впери поглед в звездите; тревогата го бе обвила като наметало. — А утре ще решим дали ще преместим лагера.

Мушна се в палатката си, оставяйки Бягащ като вятъра насаме с Трепетликата. Известно време те седяха мълчаливо. Младата жена не вдигаше очи към него, вперила поглед в танцуващите пламъци.

Най-сетне Бягащ като вятъра каза:

— Искаш ли да се върнеш в жилището ми? Изглеждаш уморена. Преди да заспим, можем да поговорим за нещата, които трябва да свършим утре.

Очите и блестяха като езерца на меката светлина.

— Бих искала да се върна, но…

Отиде до нея и пое ръката и, усещайки колко студена е тя.

— Казах истината на Черна луна. Бяла пепел винаги е принадлежала на Силата. Но едва днес напълно осъзнах това.

— И вече нямаш съмнения?

Той поклати глава:

— Досега съм живял без нея. Когато се върнах в лагера, отидох до нашата палатка. Виждайки празната постеля, осъзнах какво би означавало да живея без теб. Моля те… не ми причинявай това.

Трепетликата стисна здраво ръката му и очите и плувнаха в сълзи. Изправи се на крака. Без да каже нито дума, тя обви ръка около кръста му и бавно го поведе обратно към палатката им.

Тиха вода присви очи, загледан в младежа, който вървеше в тъмнината към палатката на Пелинов дух. Постепенно започна да го разпознава. Къде бе виждал тази походка преди? Къде…

— Корен! — Той се изправи и душата му бе озарена от внезапна радост.

— Лош стомах? — Момчето пусна зайците, които носеше, втурна се напред и така прегърна чичо си, че костите му изпукаха. Откъде се бе взела тази сила у момчето? Тиха вода се радваше на силната прегръдка на младежа. Племенникът му — синът на Топъл огън — беше жив! Благословено да е Върховното цяло!

— Какво правиш в лагера на Черните острия? Досега би трябвало да са те… — Корен се запъна. — Искам да кажа, жив си!

— Поне докато не си ми счупил гръбнака.

Непослушко подскачаше наоколо и скимтеше, лизвайки радостно ловната риза на Корен, махайки с опашка.

— По-тихо! — обади се някой. — Хората се опитват да спят!

Тиха вода направи знак на Непослушко да престане и хвана Корен за ръката.

— Как си? Чух, че Пелинов дух те е приел в жилището си. Майка ти казва, че се отнася с теб като с роден син.

Корен кимна:

— Да, добър е с мен. Е, видя ли се с мама? Каза ли ти какво се случи?

— Поговорихме си. Каза, че си станал добър ловец.

— Никой не може да се промъква по-тихо от мен. Единствено Бухалът е също толкова внимателен в лова като мен — каза му гордо Корен. — А и Пелинов дух ме научи на неща, които дори татко не знаеше. Например как да прикривам следите си и как да намирам укрития, когато се промъквам тайно. Пелинов дух ме заведе за пръв път на лов за антилопи. И успях да убия един едър самец. Само с едно хвърляне! Уча се да правя остриета за копия и да устройвам засади.

Тиха вода се усмихна.

— Ела, да поговорим малко, преди да влезем и да те представя на жена си.

Той седна на една торба, а Корен приклекна на земята и запита удивено:

— Оженил си се? Ти? Някоя от пленничките ли?

— Не. От Слънчевите хора е.

— И се е омъжила за теб? Какво и хлопа?

Тиха вода въздъхна.

— Значи си щастлив в лагера на Черните острия?

Корен наведе глава.

— Чувствах се ужасно, когато те избиха целия клан. Видях как те убиват баба. Бялото перо и смаза главата с бойна тояга.

— Намерих тялото и. Пях молитвени песни за нея.

Корен се загледа в нощта, обхождайки с поглед дюните.

— Радвам се, че си го направил, но тя не ми липсва особено. Нали я знаеш каква беше. Как си играеше с живота на хората. Караше ги да правят каквото поиска. Тук поне съм свободен. Мога да ловувам, а и Пелинов дух прилича много на баща ми. Понякога си мисля, че идването ми в клана Черни острия е най-доброто нещо, което ми се е случило досега.

— Чух, че за известно време Черната ръка ти е бил баща.

Гласът на племенника му се измени, стана напрегнат.