У. Гиър - Вълчият талисман

Намери я седнала край огъня пред палатката на Черна луна. Тя слушаше думите на вожда и кимаше замислено. Бягащ като вятъра стоеше тихо в мрака, гледайки нежното и лице, озарено от огъня. Движенията и бяха нежни и грациозни; тя бе крехка и в същото време много силна.

Младият мъж пристъпи в червената светлина на огъня. Острата миризма на дима от пелиновите съчки витаеше около огнището. Той приклекна, облегнал ръце на коленете си.

— Значи се върна — приветства го Черна луна със сдържан тон. — Трябваше да поговорим с теб, да чуем съвета ти.

Бягащ като вятъра погледна крадешком към Трепетликата. Тя бе вперила безизразен поглед в огъня. Въртеше нервно в ръката си една пелинова съчка.

— Какво ви каза Бяла пепел? — запита Бягащ като вятъра, изговаряйки с мъка името и.

— Че Строшените камъни ще бъдат тук след два дни. Че тя и онзи Земен мъж ще се изправят срещу техния Човек с летяща душа. Че ще води някаква битка на Силата с него и ще види в Съня си ново бъдеще за нас.

Бягащ като вятъра се помъчи да възвърне трезвотата на мислите си, на която винаги бе разчитал.

Черна луна продължи:

— Бяла пепел казва, че воините не могат да ни помогнат, но казва също, че този Храбър мъж е премазал Племето на вълка и е повел срещу нас целия клан Строшени камъни. Мисля си, че най-разумно ще е да вдигнем лагера. Да отстъпим на юг, докато успеем да съберем воините си.

Младият мъж се намръщи, загледан в огъня.

— А какво казва Бяла пепел?

Черна луна изпуфтя.

— Още не съм споделил с нея решението си.

— Изпратил ли си съгледвачи?

— Най-напред това направих. Никой от тях още не се е върнал.

— Може пък Строшените камъни да не идват насам — предположи Трепетликата с напрегнат глас.

— Може би. — Вождът огледа двамата, чувствайки взаимното им неудобство от присъствието на другия. — Бягащ като вятъра, ти познаваш тази Бяла пепел. Не ме интересува какво е имало между вас, само искам да знам възможно ли е да е дошла да ни унищожи? Би ли могла да желае това? Би ли обърнала Силата на този неин Сън срещу нас? Да не би да иска да ни отмъсти за онова, което сторихме със Земните хора?

Бягащ като вятъра махна с ръка:

— Познавам я от дълги години. Още откакто Пелинов дух я открадна от Земните хора. Дори и тогава я спохождаха Съновидения. Старият сокол я наблюдаваше, уважаваше я. Ако го бе помолила, мисля, че щеше да я научи как да освобождава душата си от тялото, но тогава я интересуваха други неща. Тя не обичаше Сънищата. Те я плашеха. Но да отговоря на въпроса ти: тя никога не е смятала, че мястото и е сред Земните хора. Беше член на клана Бяла глина. Знаеше преданията на клана по-добре от всички нас. Обичаше Ярка луна и Пелинов дух. Не. Не мисля, че е дошла да ни причини зло.

— А Сънят и? — попита Черна луна.

— Тя не би излъгала. Щом казва, че го е видяла в Съня си, значи е вярно.

— А можем ли да се доверим на нейния еднорък съпруг?

— Мисля… мисля, че ние… Не знам. Не мога да кажа нищо за него. Изглежда безобиден.

— Но ти не видя как накара гръмотевицата да изтрещи от ясно небе — смръщи лице Черна луна. — Един Земен човек използва Талисман на Вълчето племе, за да призове Гръмовната птица? Душата ми изтръпва при тази мисъл.

— Силата се развихря — Трепетликата хвърли съчката си в огъня. — А ние сме точно в средата на вихъра.

Черна луна удари едно насекомо и помълча, сякаш подбираше думите си.

— Действията на Силата не ме интересуват, освен ако не заплашват моя клан. — Той добави многозначително: — Очаквам съвет от онези, на които вярвам.

Бягащ като вятъра кимна неохотно.

— Много добре, ето моят съвет, Черна луна. Бяла пепел казва, че Храбър мъж идва насам и че е станал Човек с летяща душа. Вярвам на думите и. А и познавам Храбър мъж. Един от воините на Черните острия го прати в Лагера на мъртвите. От този ден нататък той намрази Черните острия. Чува гласове в съзнанието си и Бяла пепел е права за едно: ще направи всичко, на което е способна Силата му, за да унищожи клана Черни острия… а мен мрази може би повече от всички останали.

— Защо? Какво си му направил?

Бягащ като вятъра сведе поглед към димящите дърва.

— Попречих му да отвлече Бяла пепел и да избяга с нея при Строшените камъни. Веднъж му попречих и… да я изнасили.

Черна луна замислено заглаждаше с пръсти пръстения под.

— Значи всичко отново опира до Бяла пепел.

— Така изглежда. Сега като се замисля, се чудя дали тя не е причината за всичко, което се случи. — Вдигна вежди и въздъхна. — Изглежда, Силата е навсякъде около нея. Мисля, че трябва да направим както ни казва.